|
Извинявай, за "тъща", чувал ли си?
Ей тъй, без да ти приказва ... ти определя битието!
Малей, пък ако си отвори устата...... образува ти нерви! и ... изкарва на бял свят и ... неосъзнатото. Не си предполагал, че ти е възможно!.. Не моиш да си обговориш ... чувствата! И не рядко ... предизвиква поведение - неосъзнато, ама ... е действие.
Чувствата са бездумни поради борба "осъзнато-неосъзнато", а определят поведение, обикновено с последващо обговорено: "А бе, ти луд ли си ...?"
Та, съзнанието, доколкото е отношение, с посредник "език-знак-символ", изкарва битие. Прави го представимо, а съответно и сравнимо, относно други разкази (признаване, съществуването им!).
И това е естествено, заради първичност на съществуване на битие. Езикът е следствие съществуване на битие и отнасяне към него.
Има афоризъм:"Всичко е относително, ... дори самият Айнщайн!"
И, често се греши, че всичко е относително...
Известно е, че ускорението е абсолютно, т.е., резултат "сила" от взаимодействия, няма как да се пренебрегне от езиковост при мислене, доколкото, като паднем от десетия етаж ... се проявява, независимо от нашето (предполагаемо) незнание за сила.
Независимо от нашето отношение, силата се проявява .... болезнено, понякога... та се налага признаване на нещо съществуващо извън обговореното. Затова, макар и "езиково" - с представими символи, се търси съответствие между осъзнато и обективно съществуващо.
Ако езикът беше достатъчен за съществуване на битуващото, щяхме да сме само "уста"!
...
Задачата на науката е да обясни това, което е невъзможно да се разбереРедактирано от 3opниk2 на 19.07.09 06:58.
|
Re: Кое е по-голямо: познатото или непознатото?!! [re: биorнoзa]
