|
"виж, представи си технически, че нещата се появяват в момета, в който ги познаеш. Преди този момент тях въобще ги няма в какъвто и да било смисъл. Едното е наглед, а другото е чиста проба предположение/вяра , че нещата са си там и съществуват като непознати , чакайки да ги опознаем.
Не ти ли е хрумвал варианта, че именно актът на търсене създава новите неща? А варианта, че ние не "търсим", а нещата сами ни намират? И когато ни намерят, ние си мислим че сме ги търсили"
Тая твоя хипотеза, че нещата се появяват в момета, в който ги познаеш би имала смисъл ако ти беше единственото разумно същество във вселената и нямаше възможност да провериш дали нещо което ти си познал днес други не го познават от много отдавна. Ако си любознателен може всеки ден да познаваш нови неща, но ако се поинтересуваш почти винаги се оказва, че много други хора познават отдавна това което си познал днес, с изключение когато новото което си познал е твое откритие, но за съжаление това се случва мноооого рядко.
Единствената възможност нещата да се появяват в момета, в който ги познаеш е вселената да е виртуална реалност, като компютърна игра, но какви доказателства имаш в подкрепа на това предположение, освен вярата си и не ми казвай, че аз трябва да доказвам.
В борбата за оцеляване побеждава този който се е потрудил да предвиди действията на опонента си, а това означава да търси, да опитва и да запомня натрупания опит. Простичък пример, ако вълкът чака сърната да влезе сама в устата му ще си умре от глад.
|
Re: Кое е по-голямо: познатото или непознатото?!! [re: mmm]
