"именно - интелектуалната съвест изисква да се борави с нагледното, а не с въображаемото (вяра). То и нагледните неща са оспорими, пък въображаемите - хептен.
Нашия случай е елементарен - не е нужно да се ползва езика на физиката или философията, а само езика на логиката. Как смяташ да докажеш съществуването на непознатото след като преди това си дефинирал съществуващото като онова, което взаимодейства с теб. Като онова, което се е проявило някак - песъчинки, звезди, галактики, време и пространство."
Хайде въображаемото (вярата) да го оставим на вярващите, но кое наричаш "нагледното", можем да опознаваме със сетивата си очи, уши и др., можем да опознаваме и с уреди и инструменти направени от нас, но можем да твърдим за някои неща че са такива стигайки до тези изводи индиректно. Само допреди няколко века хората са мислели че земята е център на вселената, а слънцето, луната и звездите се въртят около земята, което е иии ОЧЕВИДНОТО докато Коперник стига до извода че не земята а слънцето е център не чрез наблюдения а чрез разсъждения.
Аз не познавам всяка песъчинка, а още по-малко звезди или галактики, а пък времето и пространството въобще не съм наясно какво представляват.
"Последно - какво за теб е познанието? Това което са знаели първобитните хора, което знаеш ти или което знам аз? "
Всеки познава различни неща.
"не съм твърдял такова нещо. Аз само твърдя, че непознатото не съществува. Това не противоречи на "нарастването на познанието с времето" щом така ти харесва."
Напротив след като приемаш че познатото е всичкото, а непознатото не съществува, няма смисъл да се изследва и да се търсят нови неща.
Как мислиш хората пратили Джордано Бруно на кладата мислили ли са като мен че непознатото е много по-голямо от познатото или като теб са мислели че непознатото не съществува?
Между другото хелиоцентричната теория на Коперник е описвала движението на небесните тела не по-точно от геоцентричната на Птолемей, едва при Кеплер става по-точна.
|