Предлагам да внесем философски twist във въпроса.

Какъв е смисълът на твоя живот за другия?

Запазва ли се "смисълът"?


Въпросът, поставен така, наистина е по-силно философски. Мисля, че смисълът като такъв изразява фигура на същото, т.е. на едно постоянство във времето. Диахронията между смисъла и онова, към което изначално смисълът се отнася, сиреч Другия, е невъзможно преодолима, понеже тук е налице изначален сблъсък (среща) на Смисъла с Другия, а не подвеждане на Другия под знанието, респ. знаенето за Същия.