Така или иначе повечето читатели на "Думите" (на Фуко) не стигат по-далеч от предговора,
началото на предговора; но дори и само то стига за да отговори на питането, Защо знанието
е по-скоро разсичане, агресивно деление, отколкото откриване, просветление, разбиране:

Идеята за раждането на тази книга се корени в един текст на Борхес. В смеха, който
при неговото четене разтърсва всички привички на мисълта, от нашата по възраст и
география мисъл, като разклаща всички подредени повърхности и всички плоскости, които
правят разбираемо за нас гъмжилото от човешки същества, разлюлявайки и нарушавайки
за дълго време спокойствието на нашата хилядолетна практика на Същото и на Другото.

В този текст се цитира една 'китайска енциклопедия', в която е написано, че животните се
разделят на: а) принадлежащи на императора, б) балсамирани, в) опитомени, г) прасенца
сукалчета, д) сирени, е) животни от басните, ж) скитащи кучета, з) включени в настоящата
класификация, и) такива, които се държат като обезумели, к) неизброими, л) нарисувани с
тънка клечица от камилска вълна, м) други, н) глупави, о) такива, които отдалеч изглеждат
като мушици".

Слисани от тази ТАКСОНОМИЯ, това до което достигаме веднага и което благодарение
на баснята ни се представя като екзотично очарование на едно друго мислене, е всъщност
границата на нашето мислене: съвършенната невъзможност да мислим така.

(Фуко, "Думите и нещата")


Самият факт, че ни напушва смях от екзотичните (незападни, ненаучни) таксономии, е
симптом на нашата подтисната жажда за непосредствени преживявания, издайнически знак
за собствената ни затвореност в клетката от научни класификации, чрез които мислим
човешката положеност в света. Защото, в абсурда на чуждите несполуки ние се смееме на
собствените си отразени там недостатъци.

Тъкмо думи като таксономия, класификация, подредба, са ключови за проумяването на
фукоянския мотив за "разсичането". Ако естествените човешки взаимодействия с околния
свят предоставят на възприятието изобилно и взаимопреливащо се многообразие от
дадености, работата на научното знание - с чиято археология се е заел тук Фуко - е тъкмо
да озапти това изобилие, да натрапи строги вътрешни и външни граници и да дисциплинира
дифузната протяжност на опита в строгия порядък на научното описание. "Думите и нещата"
проследява хронологията и паралелното развитие на все по порядъчните и
дисциплиниращите се "дискурси" на Биологията, Лингвистиката и Политикономията.
Критиката се състои в това, че подобно на абсурдно звучащата китайска класификация на
животните, западната наука натрапва за добро или лошо едни друга класификации и
систематизации, чийто ефект върху изобилието на непосредствения опит е в крайна сметка
същия - подтискащ
(а не разясняващ).



Надявам се, тези семпли бележки да ти свършат работа.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите