|
Ето на какво попаднах (ескизите са на самопредставилия се като "песимистично смеещия се философ" Иван Бозуков) - дано предизвика коментари в позадрямалия летен клуб :
"Може би идеята за смъртта е "непоправим дефект" в човешкото мислене, чудовищната перверзия на едно агонично - защото е свръхегоцентрично - съзнание...
В текста може да прочетете още:
* Нелепото в мисленето за смъртта - във всяко размишление върху смъртта - е, че тя бива (пред)поставяна като фактическо състояние, като "нещо..."
* Без момента на събуждане, без "спомнянето" за някакво "преди", идеята за заспиването - респ. за смъртта като "заспиване" - би била напълно безсмислена...
* Разбира се, че докато спим, ние сме точно толкова "живи" (или точно толкова "мъртви"), колкото... е "функциониращ" (или "не-функциониращ") включеният в зарядното напълно изправен GSM...
* Спомняте ли си кога и как за първи път "научихте" за смъртта и каква бе емоционалната ви реакция на това?
Хващам се на бас, че, независимо от обстоятелствата, в съзнанието ви се е прокраднала подличката мисъл:
"Това на мен не може (никога няма) да ми се случи!"
* Можете да счупите една чаша, можете да стриете стъкълцата на прах, Можете - най-сетне - да разложите тези прашинки на молекули и атоми и дори на субатомни частици, но не можете - просто е практически невъзможно - да направите така, че те да изчезнат!...
* ...Твърде особеното "нещо", "нещото" неизменно и единствено "в-себе-си", тотално неопределимото поради изначалната си "неспособност" да се себепрозре "нещо", наречено "съзнание", няма как - просто е практически невъзможно - нито да се е "пръкнало" от нищото, нито, следователно, безследно да анихилира...
* Смазващото прозрение, че всичко, ама наистина всичко без изключения и уговорки, е преходно, относително и случайно, е толкова разтърсващо, толкова невероятно, толкова... безсмислено, че предизвиква у нас - у всеки един от нас - почти органично отвращение!
Това отвращение е толкова смазващо и неотстранимо, и същевременно толкова непоносимо, че единственият начин да му се противопоставим е като го "облагородим"...
* Безсмислието на всички идеи за смъртта (по принцип) е в това, че мислим за смъртта като за нещо вероятно, близко и - забележете - дори познаваемо!...
* Предлагам... да гледаме на живота като на състояние, изначално белязано с неизлечима слепота по отношение на собствената си отвъдност..."
Целият текст
|
Някои противоречия в идеята за смъртта
