1.

Грешно мислене, вече решило изолацията и археологизацията, във формулировката на самия въпрос.

2.

Оспорваме, че културата (предполагам "ни") е малка.

3.

Самият етнокултурен редукт може да е малък - на нивото на материалната сила. Материалната сила чрез принципа си на материалност винаги достига до фундамента на ножа или на ядрените* оръжия.

4.

Но нашата културна традиция (на нашите мислители) е жива и диша с пълни гърди през богатото наследство на европейската философия, комунизъм, далекоизточни идеи, еврейски заемки, руска емоционалност, капиталистически преноси и др.

5.

Но индианците са били унищожени, при все, че философията им е била висша.

6.

За разлика руснаците имат ядрени оръжия и се чувстват пълноценно съществуващи в по-истински смисъл.

7.

Тогава да развиваме две страни - философия и технологическо-военно превъзходство, за да се почувстваме за първи път така напълно живеещи**.

____
* Може да използваме и думата атомни, а не научно-коректния термин ядрени. Казвайки 'атомни' включваме идеята за техния фундаментален характер. Най-силното оръжие, което е под всички оръжия - туз. Това "най-силно" всъщност е самата метафора на оръжейността.

Значенето на битието на оръжейно ниво все още не е преодоляно. Това ниво присъства като елиминиращо смисъла на другите при материлен допир. То самото може да се потисне само с допир през ума: допир без допир. Умът в този смисъл ще има характер на поддържащия избягване, без реална ескалация. От друга страна, всяка реалност вече крие развръзката към ескалация - това е неразделен онтологичен смисъл на реалността.

Ако пренесем до край избягването от ума на ескалиращите типажи на развитие , ще откpием този път неговата онтологичност.

** Опенхаймер експроприира това чувство: "яркостта на хиляди слънца... избухна в небето", продължавайки с цитат от Bhagavad Gita "Аз съм превърналият се в бъдене на смърт, разрушителят на светове."

По-късно казва: "Атомната бомба превърна възможността за бъдеща война непоносима. Тя ни пренесе нагоре през последните няколко стъпки до прехода в планината; и отвъд е друга страна."

Трябва да имаме предвид, че до този преход не сме се изкачили ние (поне етнокултурно), а сме били прекарани като съюзници. Нека тогава разберем разликата на онези. Това нещо няма да изчезне, ако не говорим за него.