1. Обхватната рамка за нас, т.е. тази, към която се обръщаме с нуждата или с хрумването за консистентност, е неконсистентна.

I.

2. Ако помислим за тази рамка като външно свързване на противоречиви и разнопосочни насочвания на съществуването ни (или привличания; също независмо дали вътрешни или външни, с четен характер: напр. от нас към нещо друго, или единствени: напр. само за нас), тази нееднородност и по-скоро недостатъчно цялостна свързаност, не ни удовлетворява.
3. Можем, използвайки изградена повтаряща се програма, подобно на атлети на тренировки, да мислим по определен начин и с това да създадем консистентността, която обаче ще си остане така създадена. Тук ни "помагат", онези, които мислят особено добре, които ни "пленяват" със силата на обясненията си.
4. Тогава може би създаването на такива консистености изобщо е подлежащото под всичко. Подобно на създаването на ред от хаоса.
5. Но и тяхното разрушаване. Съществуващото изобщо.
6. Тоест това е съществуването от нас.
7. Но освен всичко друго съществуването има основа, върху която колкото и да пропада, то продължава да се установява. Тоест, не е нужно някой (или човек сам) да програмира консистентости като в човешкия живот.

II.

2. Тогава, вместо да гледаме към бъдещето или към бъденето си, в които тази неконсистентност се проявява по-силно, поне да погледнем на случилото ни се до този момент и да се опитаме да го разберем.
3. Привличанията, насоките, които сме взели и защо сме ги взели.
4. Виждаме, че първоначално се е започнало с любовта.
5. Но дали това е любов. Бебето плаче и се успокоява, като успява да предаде това чувство на майката. Тоест имаме взаимно разбиране чрез случване на това, което се случва в другия, в собственото тяло. Същите усещания, които се усещат от бебето, се усещат и от майката.
6. Това е директно предаване, без посредството на интерпретацията.
7. Също е цялостно предаване, защото съзнанието разбира цялостно по въпросния начин, например след промяна на нивото на хормоните или невромедиаторите.
8. Всичко, което може да се случи след този момент може да е интерпретация, но предаването на взаимност се е случило директно, и е имало такова пълно разбиране.
9. Ключът, водещ към мига на този трансфер, може също да е плод на интерпретация.
10. Но предаването се случва и оттук започва нашето битие.

III.

2. Moжем да се занимаваме с отделни откъси или страни от онова, което ни се случва.
3. Най-вероятно и опитите ни за консистентност чрез форсиране (например материална консистентност), ще са редукция, която ще усетим пак незадоволитено.

IV.

2. Ако рамката е съставана от извличането на подлежащи бъдения, от които като дърво да се развият обясненията, това е вече плашещо със силния си характер, като хипнотизиращ завинаги и лишаващ ни по абсолютен начин ефект. Силата на знание, което сме научили и вече не можем да го отучим, защото то е потънало веднага в нас. Това знание не се изразява във факт, а в нещо организиращо бъденето ни изотдолу.
3. Досегът на ниво "тeт-а-тет" до съществото ни е опасен и странен за него като усещане, ако това същество е формируемо. Знанието е силен начин на формиране. Тук ретроспективно неудовлетворението се появява в констатиране на драстичната разлика и преобразуване, която може да ни се случи с няколко реда обяснение.
4. Има нещо, което е било правено и не е било правено. Случвало ни се е, но не сме гледали така.
5. Добре ни е когато откриваме положителни и зле, когато откриваме отрицателни обяснения относно живеещото в нас и неговото разгръщане. Страшното ни кара да се осъзнаем, а може би трябва и опиването и успехът да ни плашат преди това, защото може да са породени чрез същия ефект.
6. Но как сме можели да знаем изобщо преди това.

V.

2. Но и каквото обяснение да ни се даде, в посоката която желaем и намираме за обоснована, задълбочаването на това обяснение точно в тази посока е плашещо. Например ако сме приели материалните принципи, задълбочаването в тях е плашещо, когато ни доведат до резултати срещу характера на съществуането ни.
3. По същия начин и обяснения, по-близки до псилогизма, отношенията към хората или Бога и т.н. могат да доведат до плашещи осъзнавания, "с едно обръщане на четката".
4. Всеки вид обяснение, когато се задълбочи, и го повярваме, и "се заложим из от него", е страшно по негов си начин. То е страшно и със своята непредвидимост.
5. Веднъж тръгнали по него, ние не можем да се отделим. Ако сме приели теорията, когато ни е давала сила, обяснение, подреденост, любов, трябва да я приемем и когато същата теория води до безпомощност, неразбираема комплексност, волатилност, безразличие и разделяне.
6. Още повече, ако това не е наистина наша теория. Ами е например културна теория, теория на определена религия, на определен философ.
7. Тази опасност ни повлиява, защото трябва да живеем.
8. Hуждаем се от някакъв баланс на светогледа си, нещо положително, в което да бъдем. Приятния аромат на съществуването, в което сме навлезнали, ако трябва за сметка на промяната на сензорността ни за приятно.
9. Можем за малко да сме достигнали правилния наглед, и в този момент той може да бъде безжалостно унищожен с преосветяване.
10. Но какъв е философът, който тръгва с целта за умереност наум, или поне като автоцензура на насоката си на мислимост? Да не преосветява? Това философско ли е изобщо или е в сферата на красивичкото.
11. Или трябва дълбока философия, за да обясни това. Философията да унищожи себе си, за да докаже важността на този по-съществен евентуално подход: да не създава напрежение, или поне онова напрежение, което е избежимо и няма фундаментален характер, ала обикновените хора не могат да разберат това.
12. Но какво ако напрежението е на философа сам по себе си - съществено. Да го сподели или да не го сподели, дори още да не е разрешил дилемите си. Знаейки че ще ги хипнотизира така или иначе. Но може би той има отговорност към определена форма на съществуване, кой е казал на останалите да го четат.
13. Конфликтът е и от това, че сме заложили вяра в смисъла на научаването. То самото ни е довело до това, което сме, като развитие.
14. Тоест тук имаме неизбежима среща с опасността, която може дори да не е истинска, а нещо, което друг човек е заложил, негов собствен и заплетен възел. Нещо което може да бъде разрешено евентуално, но дотогава животът ни ще бъде отживян. С това ли искаме да се окаже, че сме се занимавали?
15. И тогава се нуждаем от предварително предупреждение относно формирането на светогледа си ако прочетем това и това.
16. Но точно такава предупредителност отхвърлихме, защото нашето начинание беше автономно, а не в работата на система като философски работници.

VI.

2. Обхватното (по отношение на бъденето) е вътре, ето това, което ни се случва, тоест рамката е вътре в картината, като фундаментален принцип.