Не, времето може да не е формално, то може да е възникнало. Друг е проблемът, че и във формален план, ти вероятно мислиш за времето на Нютон, а не на Айнщайн. И без значение, при все би имал същата увереност във времето на Айнщайн, и така, докато се промени теорията.

Има такова нещо като физичнo време и то е подлежащо за много неща. Но в никакъв случай не е основно за съзнавателните функции. Съзнанието е нещо като да събереш нещата около една точка, да измислиш решение, да кажеш "Еврика!", къде тук видяхме време? Времето е напълно екстернализирано. Времето често е нещо, с което работим, или просто присъства. То не съставя есенцията или качественото значение, макар да се включва с нужността да вплита нишката си.

Времето, за което говориш ти, е закономерност, но не и съществуване. Защото съществуването е това съществуващо, което е интересно - в нас, или по всички тези галактики. Време има и без една звезда, можем ли изобщо да разберем съществуващото, говорейки за такова време. Можем да гледаме на него в смисъла на ограничение - закон, по който трябва да се случва. Тоест, физичното време е като конец, с който трябва да се създава памучна тъкан. Но дебел, тънък конец, конец от два цвята, с пунктирни прекъсвания и т.н. - тези неща могат да се променят, а важното е какво ще се създаде с този конец - каква тъкан, използвайки какви машини и т.н.

Ако погледнем от позицията на някое извънземно към нас. Те ще знаят какво е времето във физически смисъл. Но цялата интересност, цялото траене на развитието е различно между тях и нас. От първата бактерия, всичко се е случвало по различен начин. Тук е възникнал един начин на правене на нещата, а там -друг. Значи цялата интересност, на фундаментално вселенско ниво е в тази структура, която е мозъкът ни, имаща собствена еволюционна история от милиарди години. Това е нещото, което не може да се повтори по начина по който мисли, или по начина по който чувства (защо да чувства изобщо? - самите чувства са от нашата еволюция). Една формула може да се запише за закономерност на вселената - но тя би се открила и от съзнателен живот на друго място на вселената - без да ни различи, нито да постави на кръст същността, възникването и насоката ни.

Трябва да се обърне внимание на това, което имаме, защото механизацията ни лишава от разбиране на богатството на възникналите, установили се и запазили се идентичности като животни, чувства, движения, възприятие на светлина или звук. Неща, които на всичкото отгоре могат да бъдат в преливащото разбиране на всички организми, поради общата ни морфологична, еволюционна и в един свят, история на възникване.

Интересно е нашето бъдене, различно от каквото и да е във вселената изобщо. За разлика от физическото време, което всяко съзнаващо извънземно "на следващия хвърлей" може да намери (все едно да каже - открих атома на хелия!, да и ние го открихме, абсолютно същия е). Тези закони вече са били тук, когато е възниквала вселената. Но въпросът е също така да разберем какво е бъденето във вселената и как то може да се насочи автентично. Защото да кажем, че сме открили перфектните закони на вселената, после какво ще правим?