Добре се насочи да питаш какво е формалното.

Формално е това, което е експлицирано, което е уточнено и не може да бъде друго. Формалното е статично. В същесвуването можем да говорим за формалното като машина на съществуването - например вселената е нещо с уточнени закони*. Но оттук нататък, всичко, което се случва в тази вселена не е формално, а комбинитивно. Стабилните точки и patterns, които се установяват са винаги полу-стабилни. Вутрешните организации са от типа - каквото прихване и се запази по някакъв нчин чрез това, което едновременно е възниква като правила на възникване.

Вътрешната вселена е като цяло неформална, с елементи на формалност. Защото това, което е вътре не възниква от някаква формалност, и не е интересно от някаква формалност. То "няма време" да уточнява формалности, освен като метод на силата. Затова като притежаващо формализирането винаги има слой на инцидентно възникващо установяване от самосебе си. Като създаващо формализми и по милиони паралелни формализми едновременно, защото не е ясно как ще се насочи. Дали е закон на еволюцията и т.н. още не е ясно. Докато се случва всичко това, вселената присъства и продължава, не е въпрос предварително да се изчисли нещо (вярната версия) и да се приложи. Когато нещо е готово изислено и се приложи, това вече е статично. Нещо наново трябва да се случи вътре в него.

Така че ако искаш живот изобщо, себе си, и съществуване е време да разбереш, че философията затова търси в посока различна от формалната.