Преди всичко съществуващо, преди каквото и да било съзнание трябва да имаме Същност. Тази Същност е безусловна, но от нейният емник тръгва животът като вибрационност, в динамика. Тя е неотменима даденост в идеята на сътвореното-индивид - като негова същност от Същността и негова поточност като приложност и усвоимост в битието на сътворението, в сътвореното и света... От това, което е довело в протяжността на епохите, еоните, това което е света на наличното, което после трябва да йерархира в различните пластове и подпластове като съзнание, за да се дойде до този "свят", който човеците търсят като "бъдеще" (обаче изпускат "нишката" за сегашното, в нагледното). Затова индивидът, е същество, което участва и е градило - минало, като поглед в настоящето, но доста често това настояще е неживяно... а е извикано и преповтаряно ехо от миналото... и се търси в сегашното от протяжността на историзма като неизвестно още бъдеще...

Затова ако приемем само едноактно индивидът, тогава той веднага се явява от самосебе си мимолетност с качествата на невъзвратима преходност и така той се загубва в онова "субективно отражение" като "действителен" или само с един "интивитуизъм" т.е. два полюса, които не могат да се съберат от поточността на съзнанията, защото дават само единичният акт - на условност в опознанието за света. Това веднага предполага само някакъв рефлекс, или инстинктивно съзнание за битие което само се самосъхранява... но не се себепознава... а дори може индивидът да стане някаква "жертва" и даже нарушавител на традиция, морал или нравствен закон - разбира се толкова опропастено писани от "ръката" на - неизживяно още минало...
Така се създава едно обременяване на индивида и даже на индивидуалността и се стига пак до това, което е предопределеното т.е. детерминирано... с "греховно-то". Така се губи индивидуалната свобода и пълнотата на изява във воля, мисъл и представа... за съзнание в предсета на себепознание от непромяна... и така пак се стига до едно съзнаване само за "субективно отражение" и "действителност" - но в преходност...

По този начин се достига до най-тежката доктрина която камари битието на човечеството със столетия че само благодарение на "труда", индивидът се е избавил от "животноподобното си състояние" и това било в "услуга" на някакво си общество... което го довели до това "съзнание", че "мозъкът е някаква високоорганизирана материя", който дава процесите на познанието, без да се схваща че - (същността - като присъствие винаги - йерархира - във съзнание - като състояние.)!!!