Говориш за формалното бъдеще. Наистина, понякога силата и обхватността на формалните системи е толкова впечатляваща. В тях всичко е дефинирано. Те са постигнали такава вътрешна непротиворечивост и подробност. Как може да не са вярни, или поне, как може да не вземем тяхната страна и да не ги следваме цял живот. Разумът дори не е открил нещо и формалната система му го показва. Формалната система държи сметка на всичко - на времето, на законите и т.н. Нищо не е пропуснато, всичко е подредено*. Но въпреки това те не са вярни сами по себе си. Бъденето няма нищо общо с формалността. Животът възниква от калта, съзнанието пък от живота. Къде го има това? В химичните реакции. Нямало е и химични реакции! Постфактум са всички формални обяснения. Разбирам, че всеки иска да чете подредена система, особено ако няма много време, но когато работим с реалността, се сблъскаме с объркаността на начинанието. Когато го започнем истински: "Какво сме?" Не само това, което вече е взело страна. Какво е това, което мисли изобщо взимането, и страната, и себе си. "Самостартира се?" Говорим за целият конгломерат около съзнаването.
______
*но това е материалът за учители, а не за изследователи