И за да приключа този безсмислен спор, който тръгва по пътя на разодняването, ще резюмирам дветете ти основни грешки:

първо - не е вярно (най-малкото достатъчно спорно) твърдението ти, че математическите обекти нямат никаква връзка с емпиричния опит. Още от Платон математиците водят спорове дали математиката е човешко изобретение или божествено откритие. Може лесно да се покаже чрез многообразни примери , че част от математиката е чисто човешко изобретение, при това повлияно от емпиричен опит. Онова, което изглежда като откритие, в крайна сметка се оказва просто незизвестно досега отношение между известни мат. обекти.

И второ. Което е по-интересно от философска гл.точка - дори и да приемем, че математиката няма никаква връзка с емпиричния опит, то това по никой начин не доказва, че правим "божествени открития" на някакъв си абсолютен свят сам в себе си. От феноменологична гледна точка, светът е винаги свят на субект. Независимо дали ще го наричаш "реален"(наблюдаван) или "абстрактен"(измислен), светът все се нуждае от субекта си. Ако притежаваше малко повече философска грамотност, щеше вече да знаеш, че т.нар "реални" неща са също абстракции - идеи. Или както ти ги наричаш измишлйотини. С тази разлика че "реалността" се състои от исторически бетонирани и езиково клиширани идеи до такава степен, че сме свикнали да не ги подлагаме на съмнение. Наричаме ги - подвеждащо "наблюдения", а не с истинското им име "идеи". Терминът наблюдение, вече погрешно предполага наличие на предмети сами по себе си и наблюдателите им. В действителност портокалът е също такава абстракция каквато е сферата - вменил съм му изборимо множество качества, с които съм решил, че портокалите трябва да се асоциириат. Т.е. портокалът е моя измишлйотина. За една мравка, портокалът вече ще бъде нещо съвсем друго.
Нито портокалът , нито сферата са сами по себе си, по същата причина, по която един език не е сам по себе си.