"Средно-статистическата форма на портокалът примерно си е сфера"

Смешно и глупаво.

"Простите идеални фигури, както вече писах могат да се получат чрез обобщение на "реални" такива."

Не можеш ли да разбереш, че всички операции които мозъкът може да извършва, се осъществяват само с налична вече информация?

"Абстракциите са метод за описание на "вижданото", а не са самото виждано. В основата си математиката е език, както всеки друг. "

Не можеш да описваш вижданото с нещо, което никога не си виждал.

"да - за да редуцираме един портокал до сфера, трябва да загърбим един куп други негови свойства като несъществени. Т.е. при редукцията на "реалността" действаме избирателно. "

Колкото и свойства на портокала да загърбиш, никога няма да получиш математическа сфера.

"Бе напомня ми бе. Пък е казах че е фрактал бе. Вземи прочети нещо за фракталите най-после. Фракталите не се дефинират чрез начина си на получаване, а чрез резултата - наличие на сложна граница, която не се опростява дори при безкрайно увеличение. "

Фракталите са абстрактни структури, при които в различни мащаби се наблюдава повторяемост на формите. При Множеството на Манделброт на никакви мащаби не се наблюдава пълна повторяемост, а само подобие. Затова то е фракталоподобно, но не и фрактал.

"Ти четеш с краката си "

Я си прочети писмената и виж, че си казал, че Манделброт смятал на първите пе-це-та в България.

"отново питам - след като малкият зелен каменояд никъде не присъства в нашия свят, то какво е онова което си представям тогава. Смешни са ти въпросите. Манделброт изобразява онова, което изобразява - полином в комплексната равнина - магнитудът на точката е проста функция на координатите си. Това че на нас ни прилича на фрактал е съвсем друг въпрос."

Каменояда може да се получи от комбинации на предмети, които виждаме в ежедневието си. Множеството не може.

Ne vsi4ko e vuzmojno, za6toto nqkoi ne6ta sa napulno sigurni