Ти не играеш футбол със страст. А тя е следната:

Можем да кажем, че топката желае да намери ъгълчето на вратата, от гледна точка на натрупания опит в игра, емоция, тренировка. Това натрупване поражда посягането на крака към топката и нейното политане.

Можем да кажем, че мислите ни също възникват като желания на теорията, която е в нас, и на емоциите и опита, който сме имали в нейното възприемане.

Свеждането на футбола до "примитивна, оттренирана игра" е белег и за свеждането на мисленето до "примитивно, оттренирано разгръщане".

Не!