Трета недостижимост: Има нещо в мен, което е достижимо и разрушимо и това е илюзията. Но дори имането на илюзия е форма на недостижимото случване.

Четвърта недостижимост: Има недостижимост дори в достигането. В света изграден от празни връзки между празнота няма достигане. Oпасността от достигане или недостигане изчезва.

Отхвърляне на недостижимостта: Ала само това, което е достижимо и под опасност е важно (какъвто и характер да има, дори илюзорен и т.н.). За другото (вечно, недостижимо и т.н.) можем да забравим. Материализъм!

Нередуцируемост: Достижимостите в случването се случват в илюзията (възприемане) на недостижимости и достижимости. Психическо успокояване? Напълно истинско успокояване - с вяра. Ако имаме само материално виждане, създаваме неразбиране в хората. Маскирането води до усещане за фалш. Случването е въпрос на баланс и навигация. Или вече никога не може да се случи, както в дните с вяра.

Неизвестност: Основният проблем е каква е вярата и предположенията ни относно бъдещето и как подхождаме към него. Но това не можем да знаем, бъдещето само отсява важността.