Този пример по-скоро указва посока на мислене над проблема, демонстрирайки две операции - 'натурална аналогия' и 'перспективно обръщане' (полезно объркване). Примерът разбира се възникна като разсъждение изказано от съществуването, но дали е произхождал от достатъчно дистилирани изходни точки и достатъчно прецизна оперативност при аргументацията, е неизяснен въпрос.

Примерът цели да демонстрира един начин в помощ на материалното обяснение, в което изцяло се намира. Той не е верен дори в този план, защото е нужна емпирична работа и модел. По-абсолютно погледнато, той не може да е верен, защото указва случване на една корелация между материално и "ментално" явление, но все още не знаем* дали нашата корелация** е от този тип. И дори да е от същия тип, моето*** съществуване е било стартирано и едва сега ме настигат аргументи за неговата елементарна операция на самосъщност, които аргументи трябва да приема не на нивото на операцията, а отгоре. Тоест, създаващата ме елементарна операционност си остава завинаги незасегната, защото всичко отвън идващо от света е вече твърде голямо за иглените уши на нейната елементарност****.
_____
*не можем да знаем, абсолютно погледнато
**на хората или, по-радикално, само на моето същество
***или нашето в поотделни съзнания
****по аналогия: от гледна точка нa химическата реакция няма живот