По-скоро хипотеза или ориентир.

Самите неврони образуват равнина. Възможна е "натурална аналогия", при която съзнанието на първи етап съзнава морфологията на подлежащата клетъчна мрежа*. Едно допълнително радикализиране се постига чрез обръщане на перспективата вътре в мрежата**.

Започвам със следната мисъл. Hапример виждам нещо и го съзнавам (съзнанието ми е отделно, но виждайки това нещо го съзнавам): "Tова е което съзнавам". Oбръщам посоката, и получавам. "Kоето съзнавам е това": Тоест, съзнанието ми е изчезнало, a вместо него се появява нещото, което съм наблюдавал дотогава, и съзнавам от него. Това нещо съществува в "странна" коинцидентност между материалната му основа и съзнанието му. "Tо" се намира в съзнателното, а материалното съвпадение е непрекъснатo присъстващо "чудо".

Значи отначало сборът от клетки "съзнава", че се състои в планарна мрежа. При обръщането на перспективата получавам съзнаваща планарна мрежа, в която се състоят клетки, които са "съзнавателни"***. Тогава в този смисъл геометричната форма лежи под съзнаването. Равнината осъзнава, че съзнаването й лежи над геометричност, но не констатира повече от това. За допълнителни съзнателни разсъждения са нужни клетките. Равнината знае за тях, но ги е забравила, в това си изчистено самосъзнание****. Освен всичко друго, то е статично - само една форма.

Очакваме пълноценно съзнание да възниква в динамика, която блуждае сред съзнателните равнини, запазвайки ги топологически и/или трансформирайки ги. Да cъздава сложни топологии (веднъж имайки способността) или да създава не-топологии.
______
*Не твърдя, че това е валиден или фундаментален механизъм на съзнанието, но без значение, въпросният пример е интересен. В допълнение към него, като емпирично сведение без философско разглеждане, ще спомена следните две. Мога да видя как молив чертае нещо в умственото ми поле - значи съзнанието може да оформя процедурно геометрия под висок контрол. Друг източник на вътрешни форми е възприемането на геометрични шаблони от околния свят, след известно упражняване (например триъгълник с построения, или паралелепипед със сечения).
**Удачна е употребата на първо лице ("своето" обръщане, вместо обръщането му), защото не присъства трети наблюдател, който да запази ясна представа за случването. Новото състояние възниква в объркване и се установява на мястото на старото през неразбран миг. Евентуално синергията на други външни части го кара да прилепне, сравнително по-стабилно към тази, а не другата, форма на себесъдържаност.
***Hо има пропасат на забрава между съзнаването на равнината и "съзнавателните" клетки.
****Тоест загубата на представа за частичност е цената на самосъзнаването. Насочеността се сменя в цялата мрежа. Не е възможно половината мрежа да поддържа перспектива откъм клетката, а половината - откъм съзнанието. Това не е разбираемо елементарно състояние, или ние не можем да си го представим (но, от друга страна, тази флуктуация може да има значение за пораждането на динамичност).