"Как?"
Чрез примитивни операции, които или се комбинират под разделителната способност на съзнанието или то самото е в тези операции. Използвам израза "ако погледнем отвън", защото само при такава перспектива можем да проведем тези разсъждения. Но можем. И те са допустими, доколкото търсим пълноценно обяснение чрез* кумулативното** използване на инструментариума си за света***.
Ако погледнем чрез съзнаването и само него, по този начин (може би) не сме способни да намерим по-дълбоко обяснение, особено обяснително такова****. Но пък за тази част вече споменах, че има други не по-малко важни факултативности, и не разбрам защо формата придобива приоритет.
Идеален свят накрая е валиден само дефинитивно - каквото хубаво***** стане, значи е било от идеалния свят. Това е просто трик, който от своята макар и празна капсулираност, осъществява връзка с мотивацията и съществуването. А това е защото идеалният свят, макар и само да е дефиниран, указва намерението за съществуване към разбиране и обхващане на съществуващото изобщо в смисъла на пълно, колкото може, колкото достигнем изобщо и е постижимо. Тоест идеалното е пресрещане, което е истинско в този смисъл.
_________
*и трябва чрез
**Tова е проблематично и може да се модифицира, но поне сме достигнали до него като най-добро, Иначе какво ни дава основание да видим (факултативността на) формата като център на йерархията на обяснения . Нещо повече, само в търсенето на комулативната картина можем да видим нейната непротиворечивост, доколкото е простряно виждането ни изобщо.
***това е света и ние
****Cъзнанието ще превключи отново до екстернализираното "да си даде сметка". Hо може би даването на сметка присъства точно затова: невъзможно е иначе. Cамото съзнаване (евентуално) трябва да доведе това: "pазбиване до диференциации и повторното им свързване". Tоест това и по този начин са възможностите на нашето съзнаване.
*****доказателство, а дори и доказателство на недоказуемостта, недоказуемостта изобщо и т.н.
|