|
1. Има съзнание само в този смисъл. Нервната система е изградена от система от огледала проектиращи едно върху друго, а съзнаването се състои във фрикционното забравяне на липсата на съзнаване. Тоест всяка наша невронна част вижда взаимовръзките си с другите невронни части като принадлежащи на единно цяло. Всички лъжат че отгоре има съзнание, но лъжата остава на ниво вътрешно за клетката. Тоест когато имаме 1 клетка, тя няма съзнание, но когато имаме 2 клетки съзнанието се появява на тяхната граница като лъжата на всяка от тези клетки, че в общността им там горе възниква съзнание. Така се формира съзнанието на пълния мозък, като лъжещите елементи могат да са не просто отделни клетки, ами купчини от клетки или органи като хипофизата.
2. Отделните хора са "призраци". Те са толкова по-явни, колкото повече отражения едно в друго имат техните съзнания и тела.
3. Има физически свят, развитие на вселената, живот, еволюция, разум, последвани от исторически процес. Нашето участие в този процес ни е даденост и длъжност. Този процес е единствената опора относно която да заемем позиция.
4. С оглед на успешността на историческия процес може би все още имат значение отделни инстинкти, но те се превръщат в остарели, до пълно отричане на егото и дори идентичността.
5. Нямат значение дори нашите собстени деца, ами отношението към развитието на този исторически процес, и неговото продължаване в добра или лоша, хармонизирана или нехармонизирана посока.
6. Децата са едно приложно пособие, макар и от най-мощните и засега незаменими.
7. Историческия процес може да бъде разбран, чрез мислене не като човек, ами чрез мислене като надисторично същество - тоест с подходящо насочване на невронната мрежа и подходящи техники (кабала, будизъм и т.н.). Такова същество, дори да има осъзнаване, не е самият исторически процес, макар да се слива обратно с него, в случай, че е постигнало забележими резултати.
8. Подобни същества, които се отделят от тривиалната равнина, за да се слеят като информационни указатели към по-големия исторически процес, все пак в крайна сметка просто са избрали да насочат живота си в тази прагматична посока.
9. Всяко изживяване на живота е прагматично.
10. Историческият процес евентуално може да продължи с единствен "Изкуствен" Интелект.
|