2. Концептът на "съществуването" е невъзможно да бъде дефиниран. Това заключение беше достигнато от най-високата му [на "същестуването"] универсалност*. Това се отнася (и) за случая, когато "дефиницията е постигната чрез посредническия род и специфичната разлика" (такава изглежда е схемата на онтологически дефиниции от античността; разглеждането на Паскал - виж под линия - може би е по-общо, но дори да не е, във всеки случай обхваща този случай, бел. уч.).

(Сега Хайдегер ще си повтори нещо като аргумента на Паскал, обаче без чиста обосновка, бел. уч.)

Наистина, "съществуването" не може да бъде разбрано като (едно) съществуващо нещо (вероятно поради аргумент от вида, че множеството не може да съдържа себе си като елемент, бел. уч.). "Съществуването" не може да бъде достигнато чрез включване на (всички) съществуващи (неща) към него (вероятно защото ще генерираме ново съществуващо нещо, което явно не е било включено до този момент, бел. уч.). Съществуването не може да бъде определено от по-висок концепт чрез път на дефиниция и не може да бъде представено от по-ниски от него (концепти). (повтаря предходните две изречения, заменяйки "съществуващо нещо", с "концепт"; използва неявна рекурсия за да достигне до същия извод за цялата йерархия от концепти, бел. уч.) Но следва ли от това, че "съществуването" не може повече да представлява проблем? Не, напротив. Ние можем да заключим само, че "съществуването" не е като нещо съществуващо**. Тогава, начинът по който дефинираме съществуващите неща, който има основание в определени граници -- представлявайки "дефиницията" на традиционната логика, която самата произлиза от античната онтология (дали логиката вече не е изведена по друг начин, но това няма отношение към последващия извод, бел. уч.) -- не може да се приложи върху съществуването (като цяло). Невъзможността да дефинираме съществуването не ни освобождва от въпроса за неговото значение (смисъл), ами ни налага този въпрос. (Хайдегер вижда проблем, там, където другите виждат епистемологическа невъзможност, с която повече не се занимават, бел. уч.)
_______
* Cf Pascal, Pensees et Opuscules Човек не може да се заеме да дефинира съществуването, без да изпадне в следния абсурд. Човек не може да дефинира дума, без да започне по следния начин: "Това е..." Това начало може да бъде или експлицитно, или имплицитно изявено (дефиницята трябва да включва все някаква друга дума, дори да не е точно "това" - Паскал използва дадената дума само за нагледен пример,- бел. уч.). Тогава, за да може да дефинира съществуването, човек трябва да каже "Това е..." и по този начин да използва думата която ще бъде дефинирана в неговата [на света] дефиниция (тоест нищо не е било дефинирано преди света, и тази дума няма кога да е била дефинирана, бел. уч.).

КУ: Паскал рулира.

** Не! По-скоро не можем да вземем решение относно съществуването [Seyn] с помощта на подобна концептуалност. (отново по-скоро методологическа атака на Хайдегер, бел. уч.)