Мерси за окуражителните думи. Ще пусна пробен коментар на първите две страници, стараейки се да включа всичко, което ми е направило впечатление. Чудя се до каква степен подробните коментари са полезни, за да се разбере структурата, съдържанието и взаимвръзките на текста на Хайдегер. Надявам се най-малкото да ми помогнат за запомняне на съдържанието, а евентуално и за придобиване на собствен структурен стил. Очаквам мненията на всички, които проявят любопитство. Това е упражнение.

Хайдегер посвещава книгата на Хусерл.

Глава 1. Необходимостта, Структурата и Приоритетът на въпроса за Съществуването.

КУ:обръщаме внимание на трите уводни белега, които Хайдегер счита за нужно да упомене.

КУ: обръщаме внимание, че разглеждането на Съществуването е въведено като въпрос.

КУ: по-надолу, обръщаме специално внимание на съдържанието и последователността на увода на Хайдегер.

- въпросът е подробно разгледан от Платон и Аристотел, но забравен до повдигането му отново към 1926 от Хайдегер;
- (поне?) различни изкривени отблясъци и камуфлажни форми на расъжденията на двамата мислители са запазени (само?) в Хегеловата "Логика";
- първоначалното изследване е било тривиализирано с течение на времето;
- след гръцкото разглеждане въпросът е догматизиран като "повърхностна употреба, която обаче се изисква - санкционира - да присъства" (т.е. всеки говори за "Съществуване");
- който пита за този въпрос по същество (as a thematic question of actual investigation) е обвиняван в "методологическа грешка";
- въпросът е свързан с предразсъдъци според Хайдегер.
- предразсъдъците започват от античната онтология, която може да се интерпетира, само ако преди нея самият въпрос на съществуването е бил изяснен.
- за да се изчисти въпросът трябва да се обърне внимание на почвата от която са пораснали фундаменталните онтологически концепти, което освен това ще изисква, и последстваща демонстрация на (свързаните) категории и на тяхната завършеност (формалните системи в математиката въвеждат съществуването като тривиална аксиома, а след това демонстрират категориите, заедно с тяхната завършеност; това е типичен път, който се следва от времето на Гьодел; днес вече са развити стотици логически и онтологически системи, повечето от които са получили своето математическо доказателство; за разлика, Хайдегер се опитва да постави под ново разглеждане самото съществуване, така че последвщата демонстрацията на категориите и тяхната завършеност, с което се занимава математиката по принцип, този път (евентуално) може да се нуждае от съвсем други пътища и систематизации; допълнителен ефект може да възнине от специалното разглеждане на времето; в крайна сметка, ако Хайдегер постига нещо радикално, то теоремата на Гьодел не би следвало да е приложима, поне в директен вид, за онтологиите възникнали след преразглеждането на съществуването, предложено в тази книга; всъщност, това ще е лакмусув тест за това доколко иновативно е предложението на Хайдегер, бел. уч.)
- примери на предразсъдъци, които сa разгледани в степен нужна да обосноваве необходимостта от повторно изслеване на значението на съществуването:

1. "Съществуването" (the being[das Seiende], beingness) е най-"универсалният" концепт.

- тази точка е (коментар) по Аристотел (Metaphysics III.4.1001a21) "Разбиране на съществуването е винаги вече включено във всичко което възприемаме в съществуващите (неща)."

КУ: Аристотеловия текст (или английският му превод?) е особено прецизен по отношение на всяка дума.

- АХ: Ала "универсалността" на съществуването не е тази на genus-a (родa). "Съществуването" не делимитра най-високият регион на съществуващите, когато те са концептуално определени според genus (родове) и species (видове) (т.е. разделянето на видове е друг вид елементарна класификация, бел. уч.). Така "универсалността" на съществуването "превъзхожда" униерсалността на рода. Според дизайна на средновековната онтология "съществуването" е transcendens. Самият Аристотел разбира единността (unity) на този трансцедентален "универсал," за разлика от манифолда на родовите концепти с материално съдържание (т.е. този манифолд е като класификацията на видовете, бел. уч.), като единността (unity) на аналогията (доколкото Аристотел не е знаел нищо подобно на средновековния бог, какъвто предполагам е смисълът средновековното transcedens от по-горе, то явно Аристотел е имал качествено различно схващане, от може би приспособеното? като заемка от него самия? средновековно схващане??, бел. уч.) Благодарение на откритието на единността на аналогията Аристотел въвежда нов елемент спрямо учителя си Платон по отношение на съществуването. Всъщност той самият не изяснява взаимовръзките между въпросните категории (т.е. категории като аналогията, съществуването??, бел. уч.). Средновековната онтология обсъжда въпроса по много начини, най-вече в Томистките и Скотистките школи , които не постигнат фундаментална яснота. Когато накрая Хегел дефинира съществуването като "неопределеното непосредствено (сегашно?)" той полага това кото основата на всички последващи категорийни разглеждания на неговата Логика (аха, щом Хегел поставя фундаментална дефиниция там, може би и Хайдегер си струва да се заеме с този въпрос, бел. уч.), той остава в перспективната на античната онтология (аха, Хегел не се занимава със средновековни неясноти, и може би Хайдегер придобива от него идеята, той на свой ред да не се занимава с тях??, бел. уч.) но Хегел пренебрегва частта с аналогиите на Аристотел за сметка на чисто материална форма на родови "категории" (най-вероятно нещо като обобщение не дървото на видовете; ако тълкуването на Хайдегер е вярно, това е важна критика срещу труда на Хегел - но дали пълните негови трудове или само Логика - т.е. каква част от Хегел може да бъде спасена??, бел. уч.)

- AX: Заключение. Тогава ако се каже, че "Съществуването" е най-универсалният концепт, това не може да означава, че той е най-ясният (достатъчно?), което означава, че не бива да се спира следващото му изследване (т.е. това с което се заема Хайдегер, бел. уч.). Концептът на "Съществуването" всъщност е най-неясният концепт от всички (това изречение е отговор на предразсъдъка от заглавието на точката; не може да се говори лековато, че съществуването е най-универсално, докато то е в такава степен неясно; по-скоро методологическа атака на Хайдегер, бел. уч.).

КУ: Къде и как Хайдегер използва кавички. Защо?

КУ: Хайдегер не се притеснява да използва кавички, може би понеже това е увод.

Съкращения:

КУ: Коменатар на Ученика
АХ: Аргумент на Хайдегер
бел. уч.: бележка на ученика