|
В отговор на:
Когато става дума за естествените числа "1,2,3,4..." съвсем лесно е, макар и интуитивно, да забележим, че никъде не свършват.
1. "1,2,3,4...": забележи как наричаш тези числа, следвайки десетичната позиционна система. Тя не е достъпна непосредствено, а е плод на научаване. Все още има култури, в които всеки брой след 4 или 5 може да се нарече и осъзнае единствено като "много" или евентуално "много много".
2. Не забелязваш "интуитивно", че тези числа не свършват, ами си подведен от процедурата за наричане на числата.
3. Ако един магьосник вадеше безкраен брой карти от едно тесте, без то да свършва, щеше да се учудиш. Когато процедурата за наименоване създава безкраен брой числа обаче не се учудваш.
4. Тогава, приел си единствено, че на формално ниво могат да се създават неща от нищото. Най-голямото постижение на формализма е фактът, че не изпитваме психическо притеснение при вида на неща, възникващи от нищото.
5. Но веднага може да се контрира, че всеки формализъм е просто една крайна формула, изговаряне, записване, представяне, "ако направя така, ако не знам си какво". Без значение, няма безкрайност, преди тя да се е изписала. Формализмът може да твърди това и да твърди онова, но когато се погледне отстрани, всичко е само колкото е написано. Значи безкрайността винаги е билa едно вътрешно въобразяване във формалните описания.
1sisi1sisi1
|
Re: Безкрайността [re: Numberous]
