"самата дума е създадена върху един облак от неясноти."

Ми за да няма неясноти, всеки си го дефинира някак, така че да е разбираемо - онова, което придава смисли (сетивни,абстрактни), което окачествява, придава значения, обозначава със знаци, продобива опит. "Нещото" способно на всички тези неща наричаме субект. С една изчерпваща дума - субектът е Познаващото. Наблюдателят. Без рефлексията, няма как да изявиш субекта пред него самия.


"Без думата субект няма субект."

да, така е - субектът е само дума. Но една дума е дума, когато има значение. А знакът на субекта се разкрива през рефлексията. Т.е аз, субектът изобретявам абстракцията "субект", и й вменявам ролята на наблюдаващото, идентефицирайки се с нея.
За субективността си прав. Субективното има смисъл само по отношение на обективното. Но тъй като обективното е непроявимо, то и употребата на "субективно" е излишно. Под "субективност" обикновено се разбира известното различие в разбирането на понятията от езика. Напр. моето разбиране за субект е субективно, след като не съвпада с твоето.
Що се касае до пространството и времето, това въобще не са обекти, че да се твърди дали съществуват. Пространството е само метод (инструмент) за описание на обекти. Обектът е съвкупност от качествата си (вменени от субекта). Съвкупността от всички възможни вариации в дадено качество (напр. координати, място), наричаме пространство. То изразява свободата на качеството да се променя. Пространството е описател на движението/промяната.