1. Задаваме въпроси като "Кой?", които водят до предвидимо объркване, след което това объркване се използва не за допълнително изследване, ами за създаване на дума като "субект". Затова някои могат да кажат, например, че субектът е съществително, а пък други да кажат, че субектът е глагол (to subject to sth.). Няма значение, защото самата дума е създадена върху един облак от неясноти.

Без думата субект няма субект. "Cубектът", и преди, и след наричането си по тази начин, е бил конструиран, и продължава да се конструира, езиково.

От друга страна, няма нищо "субективно" (това дърво е, този човек е, аз съм), или можем да кажем, че всичко е "субективно" (дървото е спрямо Петър, той е спрямо мен, аз съм спрямо нещото в мен, нещото в мен е спрямо дървото) така че не виждам смисъл от тази дума.

Думата "обективни" пък е въведена в езика за група факти или явления, за които е прието, че отговарят на такива критерии, така че с тях да можем да вземем участие в някои култруни практики като правене на наука или обсъждане на новините със съседката. Думата "обективни" можем да заместим с "паролни" и това по-добре ще отразява характера на тези явления, защото те казват точната парола, за да влезнат в участие в такъв и такъв културен процес.

2. То си съществува? Но без езиковото указване, ти не можеш по никакъв начин да разбереш дали съществуването на пространството е нещо повече от съществуването на някоя мравка под къщата. Така, пространството възниква едва с езиковото указване към него.

3. Каква е разликата между ритъма на сърцето, който не забелязваш, и наличието на вятър, на който не обръщаш внимание? Ако едното не съществува (сърце), няма да живееш, но ако и другото не съществува (въздух) няма да живееш. Сърцето се появява едва с езиковото разбиране и планирането, което то ти позволява. Защото може би така или иначе не можеш да промениш атмосферата около себе си, но сърцето си можеш да запазиш като спазваш определена диета.

4. Няма крава, човек или Бог, а само системи, които вменяват и възприемат роли и онтологически стабилности.

...

6. Не става въпрос за пантеизъм, а за концентрирно внимание. Плюс това защо в сънищата обектите са толкова близо. Ами защото "в мозъка ни", всичко е съставено от обекти, техните свойства и взаимоотношения. Едва събуждайки се, виждаме, че тези обекти са разделечени от една "пространствена мъгла". Ние имаме способност да виждаме само обектите с техните детайли, независимо колко са далече от нас. "Пространството" е начин да ни каже - не мисли сега за котката у дома си, сега си например на работа, трябва да се занимаваш с тези неща около теб. Тоест "пространството" е практична категория, възникнала заради конкретните задължения, които ни се налагат в културната среда.

1sisi1sisi1