> Според Хабермас "Дерида е убеден, че Хусерл си позволява да пренебрегва субстратния характер на езиковия знак като несъществен момент единствено затова, защото в западната традиция звуковата форма има съмнително първенство пред писмената, фонетичното представяне – пред графичното записване".

Да, силен аргумент, за символите (на езика) като йероглифи, които обозначават едно към едно, създават неща, които дотогава са били неясни и неизвестни. Само че това не е проблемът на езика. Езикът отдавна (и от самото начало) не е просто епистемологично средство за означаване, а е средство за заявяване на онтологическо съществуване, и за контрол на съществуването на другите. Само че този контрол е външен. Интелектът е вътрешен, той е от себе си. И бихме казали, че интелектът е плашещ и неразбираем за езиковото същество. За съществото което има език и живее само в език.

Можем да кажем, че съществува такова "същество" на езиково ниво, което е поробило* интелектите за своите цели. Това "същество" има 2 части: едното е културата на общността, а другото е "езиковата програма", която се инсталира във всеки човек.

Затова делфините и някои животни могат да имат не по-лош интелект от човешкия, но той няма тази "работливост", този хомот на "езика", който да го насочва и синхронизира в цялостното развитие. Не можем да продължаваме да разбираме себе си само езиково. Езикът сам достигайки до своите противоречия, езикът сам създавайки науката, сам изобличавайки митологичността си, вече не може да е самоцел. С развитието си езикът отсича клона си, и е време по-интегрално да погледнем към бъдещето с възвръщане и разбиране на същностите преди езика.
______________
*"Поробило" е силна дума, понякога езикът е просто поле за игра, значи съществува форма на симбиоза. Но пък, понякога, действително имаме ужасяващ контрол. Интелектът сам по себе си не се интересува от езика. Властническият инстинкт се интересува от него. Интелектът примерно е готов да играе някоя игра. Да открива закономерности. Пълноценен човек ли е интелектът - не. Но той съдържа някои наши важни черти. Наистина интелектът съдържа цялото движение. Значи интелектът може да подкрепи както властническия инстинкт, така и някой друг инстинкт като любовта. Но той не разбира и не се интересува много от тези инстинкти.

1sisi1sisi1