Разбира се, преходът между хората не може да е структурен, той е езиков. Обаче чрез външния език/речта/писмеността контролираме образа, но не контролираме себе си (истинския). Контролът на речта към мен, било то oсъществен от мен към мен, е възможен, защото тя изразява директна заплаха, ултиматум, акцентирана обективност, или също така, наркотик, идеология, познание за вътрешната ми особеност, знание за правилните ноти и т.н. Речта е като детската кушетка с пръчките по нея. Обучението на речта създава като че ли "мен", но това е "imprinting", а припознаването на аза е единственият изход.

Същността ми, този сбор от клетки, продължава да произвежда от себе си, но само чрез речта. Като едно животно, което насила са накарали да мисли в реч, и то не знае друго.

Когато две традиции, две системи от езиково обучение се сблъскат и не постигнат консенсус, а просто либерално си говорят. Да, това значи че всички ние сме били две племена роби. Две страни от войници, на които им е казано да се борят "езиково".

Затова не просто трябва да постигнем консенсуно говорно положение с другата страна, тя да си говори и ние да си говорим, ами да осъзнаем как самите ние сме били "езиково отвлечени".

1sisi1sisi1

Редактирано от 1sisi на 21.12.07 23:35.