" Ето ти го общото - биологията, ето го и различното - мисленето"
Е колко пъти да ти натякват, че във форум философия такива аргументи не хващат декиш. Не само че не можеш да дефинираш що е мислене, но и произволно го присвояваш на една идея на мисълта - човека. Е как така доказа, че животните не мислили? По това че не носят пуловери и не ползват мобилни телефони ли? Ти бил ли си някога животно? А бил ли си някога китаец примерно за да твърдиш (пак произволно) че всички хора на земята имали обща същност? Ето защо се налага на бъдеш "други хора", за да имаш поне някакъв аргумент когато говориш от тяхно име. Сега разбра ли?
"Когато давам примера за бора, за ботаника и дендрология ли става въпрос"
Именно, а за какво според теб става въпрос? Борът е бор защото ние го нарочваме за такъв, а не защото той е бор сам по себе си. Същото е и с човека. И престани да си въобразвяваш, че водиш спор с някого, че даже и да претендираш за форма на изказване, която на теб ти е удобна. Форумът е място за свободни изяви. Иска някой нещо да напише - прави си кефа и го пише.
Не си измисляй, когато говорехме за средата, говорехме за качества, още не за същности. Ако само средата формира качествата, т.е. сборно характера, не би било възможно хора в подобни среда са притежават толкова различни качества, и хора живеещи в различни среди толкова подобни. Това са пластове, зад тях стоят пластове, и зад тях може да стоят някакви същности.
Аргументи от всякакъв тип имат място стига да са аргументирани. Ти не можеш да се изистиш от опита си. И защо да го правиш. Твоите мисли от нищото ли се пръкват, зад всяка твоя мисъл стои причина, която не е задължително да разбираш.
И а не, ти може и да нарочваш бора за бор, но не можеш да кажеш той сам по себе си ли е или не. Твойто нарочване се отнася само до формата и представата която му придаваш. Ти това не разбираш когато спориш за съзнанието. Представа за нещо е неутрална спрямо нещото. Но тя в съзнанието ти не може да бъде неутрална. Затова на базата на познанията си мислиш и избираш в какво ще вярваш, а не обратно.И дали животните мислят? А дали си задават въпроса защо живеят? Самоубиват ли се от любов? Дали кроят планове за отмъщение? Но пък проявяват състрадание. Кой инстинкт кара лисицата да отгледа захвърлените малки котенца? Сътраданието е инстинк, и Ницше си прави харакири, като говори против него. И въобще Ницше, се поставя по-ниско от животните с философията си.
Ние наблюдаваме и изучаваме, не ни е необходимо да сме самите те, за да ги опознаваме. Така и не се налага да съм някой друг за да виждам част от неговите характерни особеноности и да ги сравнявам с моите. И с други и други.
___
|