Ето още материал по темата за смъртта.

"From death, from the fear of death, there begins all knowledge of the Whole. To cast off the fear of earthly things, to rob death of its poisonous sting, and Hades of its pestilential breath, in this task philosophy deceives itself."

Friedrich Schiller, "Das Ideal und das Leben" ("The Ideal and Life").


Ето още материал за нищото.

God, for example, is disclosed to be what Rosenzweig in his wholly modern usage calls the "metaphysical." Man is accordingly the "metaethical" and the world is "metalogical." Each of the elements is found to emerge from a place of ontological independence, and each is therefore grounded in its own distinctive "nothingness" prior to any and all conceptual elaboration. Thus before God is properly an object of knowledge, God is for human experience a sheer object of privation - an object of which we can say nothing. But since this nothingness is a nothingness distinctively of God, Rosenzweig discloses this divine being in its difference from thought. Pursuing the same strategy, Rosenzweig claims that the essence of "meta-ethical" man is itself nothing. That is, no essence lies behind our concerned way of being-in-the-world. To be human is ultimately grounded upon nothing deeper than its own existential investment. Meta-ethical man is therefore a creature whose being is always - as Heidegger would say - "at issue". Or as Rosenzweig put it, drawing upon a biblical image, meta-ethical man is like "Jonah without the palm branches."

Morgan, Michael L. (ed.), Gordon, Peter Eли (ed.). The Cambridge Companion to Modern Jewish Philosophy. 2007. Cambridge University Press. pp 130-131.


Опит за разбиране.

Ще припиша биологическата особеност, биологическите промени, които се случват с човека: на света - те са мета-логични. Колкото и да се опитваме да инвестираме в другите две страни, то не можем да променим независимата контрибуция на тази паралелна нишка. Тя също може да е обект на инвестиция - например като си пазим здравето.

Бог изглежда по-горе се схваща като вътрешното самотно (съзнателно?) съществуване на човека. Може ли да се инвестира в него - явно може чрез специфична медитация, съзерцание, естетика, усамотение, аскетизъм. Това ще е без съдържанието на социалните думи.

Доколкото не живеем вечно, мета-логичната ни страна се връща към нищото (от гледна точка на индивида), от което е започнала. Или по-скоро връща се към основата на стабилност, която до този момент е постигнала - най-примитивното си постижение - ДНК. Цялата "красота" на мета-логичната ни същност се съдържа в ДНК и в биолоичния/физичен процес на света. Ако успеем да развием организацията им до следващо ниво на примитивна стабилност (например репликация на ниво компютърни програми) - това е друг въпрос и тогава ще имаме друго начално положение, към което да се връщаме - в някакъв комбинативен процес с другите ни същности - но все така, тази наша страна ще си остава на мета-логично ниво.

А другите ни същности, те какви са? Какви са техните закономерности. Да не са чисто и просто една илюзия, или философите са прави като ги разглеждат отделно и независимо? Ето мета-логиката я разгледахме от начало до край и я разбираме. А за другите същности какво можем да кажем. Кое е тяхното зърно, къде е тяхната изходна точка, тяхното "нищо". Нищо е от гледна точка на индивида, но има неиндивидуално "нещо" за съответния пласт, към което отново и отново се връщаме - в следващите деца, в следващите поколения, в следващите епохи - значи както мета-етично, така и метафизично зърно; Мета-логиката постигна голям напредък, но това беше очаквано - нейният метод е логиката, а впоследствие се разви и науката. Как обаче да разберем другите две страни? Евентуално са необходими мистици за едната, а за другата социолози/етнографи/бармани/продавачи от чаршията/"социални хора"/идеалисти/законодатли/журналисти и прависти.

Обаче, същите, систематизирайки се, все още не са успяли да достигнат до своя център, така както науката откри ДНК. Какво е в основата на тази две други страна на човека - за етиката: свързани понятия са срамът, достойнството, емпатията, желанието за уют, даже за разтваряне в медиума, за разказване на клюки, или за честност, желание за общност, за закон, за подредба и т.н.; за мистиците - желание за изживяване, за самотно чувство, за екзотично, за крайно, отвъдно. Имаме познание и на двете страни, но не е открита централна систематизация.

Напоследък те изглеждат изтъняли спрямо напредъка на мета-логиката. Това може да бъде констатирано в недоверие към политикта или към консумеризма, към рекламите, телевизията и т.н. Значи тези области прилагат мета-логически похвати (готови рецепти) за контрол на етични или мистични сантименти. Тази несвойствена методика предизвиква усещане за фалш . Обаче понеже мета-логиката е свръх-развита, тя е ефективна в създаване на приблизителен ефект. Тя се използва за емулация и фабрично заместване. Етичният аргумент по-мъчно развива себе си - нужни са по-традиционни мъдреци и човешки отношения. Мета-логическата ни страна се е развила взривообразно и сега тя заплашва да емулира всички останали наши страни чрез себе си. Въпросът е дали да дадем предимство на тази емулация или по някакъв начин (но как) да се потърси същинската етика в нас, същинското съзнание в нас, същинската мистика в нас.

1sisi1sisi1

Редактирано от 1sisi на 21.12.07 00:34.