|
Тема |
Re: Постпросвещенски поуки [re: 1sisi] |
|
Автор | биorнoзa (Нерегистриран) | |
Публикувано | 20.12.07 13:17 |
|
|
Струва ми се, че след потопа на думи, емоции и светусещания, хората накрая ще се завърнат към основните прагматични онтологии.
Навярно така, както порасналото дете се завръща при играчките си ли? По-скоро не - най-вероятно да минем отвъд разказите и разказването, да изоставим удобствата...
Друг аргумент. Ако има някакво преоткриване на Средновековието, то би променило както модернизма, така и постмодернизма. Обаче това би се случило не чрез постмодерно пресягане, а по-скоро чрез равносметка на модернизма със своето възникване. Така че не е удачно да се отхвърлят темите като "остарели". Когато се преразглеждат пък, добре е да се подчертаят изводите, които намираме за пре-потвърдени.
Постмодерното откритие за историята като хипернаратив на възможното би могло да ни отблъсне от претенциите й за надделяването на съдържанието над формата й - още повече, че субектът във феноменологичен ракурс е тъкмо чиста .форма на света и в смисъла на постмодерната критика той не е длъжен да има своя история, т.е. да се отъждествява с каквато и да е същност.
Аз не съм някой, който тепърва трябва да осъзнава илюзорността на културата. Аз вече съм на пътя отвъд това положение, което за мен е начално.
Та именно затова си неискрен, когато предположиш връщане към "прагматични онтологии". Ако веднъж си "блъснал стълбата, след като си се изкачил по нея" (Витгенщайн), пристъпваш напълно към неизвестното - и тъкмо затова ще ти е нужна дързостта на откривателя, а не последователската агония на "антрополога".
|
| |
|
|
|