Получих критика, че подходът ми е материалистичен. Възможно е. След като прочетох пак мнението си, мисля, че стои добре, дава малко по-специфичен поглед към проблема. Последната част, за ролята на гения, стои малко встрани от дневния ред на съвремието, но аз ще засиля нейната връзка. Някои видове гении са хора, които осъществяват синтез на определено ниво или разкриват специфично було, изживявайки го силно, и по-точно осъзнавайки ясно неговата наличност. Разбира се, не можем да очакваме подобен човек да разкрие всичко. По-скоро от него очакваме да направи грешка, да се насочи към определен пласт, но да ни го разкаже в пълнота, дори и да мисли, че той е универсален. Така е направил и Буда.

Първо, фолклорът, митологията, теологията и философията имат страшно много наблюдения над човека, трупани в продължение на много поколения. Факт е обаче, че тези натрупвания не са били предавани качествено, тоест носителите не са били добри, школите са изчезвали и след това са се тълкували без жива връзка. Ученията са били длъжни винаги да изпълняват и някаква роля от дневния ред на времето. Тоест истините, открити в миналото продължават, но малко се променят, колкото да откликнат на сегашното състояние, общество и мода.

Сега, една възможна грешка е, че често е правен опит да се търси максимално прост, обясняващ всичко модел. Всичко да се напасне към този модел. Да вземемем природата, да, там има елементарни атоми под всичко или струни, но какво обяснихме с това? Добре, постигнахме съгласие, има нещо елементарно. Ами оттук нататък? Има милиони явления, на химична основа, вълни, термодинамика, различни комбинации между тях. Няма ли да се изследват тези междинни състояния?

Защо философията или теологията да обяснява цялото разнообразие в човека, чрез един принцип. Може би единственият принцип на съзнанието е, че кара купчина атоми, организъм и някакви мисловни репрезентации, да изпълняват едно нещо, че има много силен синтез на тези части. Че съзнанието може с едно решение да накара част от вселената да се променя много насочено и много контролирано. Но след като сме обособили този принцип, то различните начини на неговото случване са най-разнообразни. Има емоции, инстинкти, еволюционни програми, всякакви неща. Воля - сигурно има много окраски на волята. Някой ще каже волята се насочва от други подлежащи желания, които пак са най-разнообразни. Трети ще каже информацията за света определя нашето поведение. Да, в този хаос, има само един принцип на насоченото действие, което компресира всичко това, но изкажем ли го, отново попадаме в това огромно море, което е човешката психика, действителност, онтлогия, физични закони и не получаваме еднозначна картина.

Когато говорим за човешката психика, за човешкото съзнание, за разума, за логиката, душата, прагматиката, човешките отношения, емоциите, телесните изживявания, паметта, интелекта - тази материя просто не може да се унифицира в монолитна схема - било то бог, дуализъм, монизъм или каквото и да е. Като че ли има специфични нива на които всяка от тези схеми е валидна. На всичкото отгоре има и разнообразие при човешките съзнания - наистина, има обективни промени на съзнанието - хора говорят с бог, има състояния на деперсонализация и т.н. Значи когато някой казва, че егото за него няма значение, че е изживял сливане с вселената, да, казваме, този човек не е особено функционален, но ни дава важни идеи за това какво изобщо е съзнаниетп, как то може да съществува под различни форми. Обикновеният човек изглежда е бленда от всички тези по-елементарни нива, които получават определенo смесване, или имат някаква акцентираност, в зависимост от времето и от личния му живот, от организмичната му същност - от всичко. Цялото разнообразие е пределно сложно, за да бъде организирано в единен модел. Но създаване на йерархия не е по-лесно.

Все пак ето една схема, създадена по идеи съществуали в Средновековието. Защо Средновековието? Ами, може би защото съвремието отрича всички теории, съществували в миналото, налага дневния си ред - "идеологическа" борба. Но каква борба - не можеш за 200 години да компенсираш хиляди години минали наблюдения над човека. Ето схемата.

Corporeal substance - Dualistic (entities composed of minds and physical matter)
Soul substance - Dualistic (entities composed of minds and non-physical matter)
Intellectual substance - Idealistic (pure intellectual substance with forms but no entities)
Universal mater - Monistic (substance beyond itellect)
Divine Essence - Monistic (beyond substance)

Gluck, Andrew Lee, "Damasios's Error and Descartes' Truth: аn Inquiry into consciousness, epistemology and metaphysics". 2007. University of Scranton Press.
p. 69

Искам да кажа и друго - каквито и човешки особености да се разгледат - флософията ги разказва под формата на приказка (тя и науката така прави - направихме експеримент, обяснихме го така, възникнаха тези въпроси и т.н.). Значи искаме или не искаме в подобни приказки ще търсим истината. Но това не значи, че трябва да се взираме в самата приказка - в приказването - ще престъпим в друга крайност. Когато някой говори за прераждане - това е схематизация на определено дълбоко усещане на съзнанието. В определен смисъл съзнанието не може да умре, примерно тази мисъл, която изричам в този момент. Какъв живот има тя, тя нито има начало, нито край, сама за себе си. Тя не може да разбере своето начало и край. Съзнанието в този смисъл като един компютър, като една логическа схема създава вечни неща - не е ли така. Е, Буда може по подобен начин да е открил неща, които да говорят за прераждане от някаква гледна точка, на някакво ниво. Само че това са частични акценти. Човекът наистина е нещо, в което се сгъват много същности. Затова в друг смисъл умираме съвсем наистина. Всички тези схеми са вярни едновременно.

1sisi1sisi1