|
|
| Тема |
 Будизъм, отегчени буржоа, терапии [re: cucu] |
|
| Автор |
Absinthe Ducrosfils (hideous) |
|
| Публикувано | 17.11.07 19:48 |
|
|
|
Привет!
В отговор на:
Пробуждането е или психологичско интересничене или опит за лечение на психологическа травма.
Това е до голяма степен вярно, но в определен контекст - съвременната западна градска култура и с уточнението, че мотивацията често е далеч по-невинна от психтравма; и обикновено чувство за малоценност или временна неудовлетвореност вършат работа (за екзистенциално-будистки трайгер).
Самите изследователи на будизма са не по-малко скептични от теб по отношение автентчността на жизнените мотивации и интелектуалните стимулации при консумирането на будизма; сергийният и медиен будизъм. Напр. :
most readers of books on Buddhism don't care about Buddhism at all, but are simply looking for advice on the "art of living". He cited several best-selling books on Buddhism — including Sogyal Rinpoche's The Tibetan Book of Living and Dying, Jack Kornfield's A Path with Heart, Jon Kabat-Zinn's Wherever You Go, There You Are, and Dalai Lama's The Art of Happiness — as examples that require a "very low point of entry for the reader to participate" because they are not strictly about Buddhist topics. Such books, Loudon concluded, succeed because they detach their content from the cultural contexts of Buddhism, and because they use experience rather than dogma as a source of appeal.
...
consumerism, materialism and rationalism as three substructures determining the media environment, which are antithetical to most religions except Protestantism.
В отговор на:
Нека разглеждането не звучи материално. Аз признавам гения и идеала в Буда. Но неговото наследство не създава нови гении (освен в педагогически смисъл), ами е материал за разрешение на житейски проблеми. Копирането на духовната парадигма не е гениалност и не е собствен път. Геният може да се ползва от откритията, както се ползва от идеите, но те са само средство за нещо от ежедневието. Той създава себе си в нови разглеждания. За гения нито има прераждане, нито няма прераждане
Може би този последен параграф принадлежи кум 'културната' рубрика.
Така или иначе, геният (независимо дали ще го определим като този, който налага нова парадигма или този, който най-добре опредметява някоя класическа) е твърде далече от консуматорската религиозна терапевтика, за която намекваш в началото.
Поздрави.
| |
| |
| 
|
|
