|
Теоремата на Буда (по биографията му):
1. Земното съществуване завършва със смърт.
2. Хората живеят като че ли не знаят или не се интересуват от този евентуален край.
3. От 1. и 2. хората не съществуват съзнателно в истински смисъл.
Следствия:
4. Хората трябва да се "пробудят".
5. Пробуждането възниква под формата на въпрос. То се случва автоматично при Буда от шока при срещата му със смъртта и с болката по света.
6. Останалите хора трябва да бъдат упътени към това пробуждане, обикновено следвайки житейския път на Буда, тоест. сенсуалност в първия етап, последвана от осъзнаване на действителността.
7. След пробуждането си, съзнанието трябва да открие начин да разреши проблема със смъртта, който току що е разкрило пред себе си с пълна сила.
Критика:
Очевидно тази схема е абсолютно ненужна. Пробуждането е или психологичско интересничене или опит за лечение на психологическа травма. В крайна сметка травмата е причинена от страха от смъртта.
Преоценка:
1. Смъртта не може да бъде разрешена по друг начин освен биологически.
2. Съзнанието трябва да съществува в определения му времеви интервал, приемайки смъртта.
3. Начинът, по който това е постигнато нормално в живота е достатъчно добър, и само ако той не върши работа, тоест, имаме психологически проблем, е препоръчителна схемата на Буда.
Буда
Контра-критика:
Маловажно е, че Буда е бил уплашен от смъртта. Важно е, че този сблъсък го е довел до осъзнаване на универсални истини за организацията на човешкия живот (ако всъщност е така).
Обобщение:
Ценното в ученията на Буда са само приблизително достигнатите от него универсални прозрения. Но нека не забравяме, че те са били породени от сблъсък със смъртта. Ако смъртта бъде разрешена биологически, това поставя съвсем друга основа.
Допълнение:
Учението на Буда за "четирите велики истини" твърди, че страданието е неизменна част на съществуването; че източникът на страданието е незнанието и основните му симптоми са привързаността и желанието;
Напротив, мисля, че основното страдание е предизвикано от физиологични и биологични причини. Разбира се, не можейки да ги променим, можем да изменим нашето отношение или нашата съзнателност спрямо проблема и света. Това е и единственият възможен "лек" засега. При всичко, въпросното остава палиативно средство и има странични ефекти. Нека не го прилагаме върху здрави хора, а само върху тези, които имат нужда.
Култура:
В краен случай, възможно е будизмът да създава културна среда. Но каква културна среда създава той и защо ни е да бъдем част от нея? Ако бъдем, дали няма да ни се наложи да приключим с играта в един момент? На преден план излизат социални и исторически въпроси.
Философия:
Нека разглеждането не звучи материално. Аз признавам гения и идеала в Буда. Но неговото наследство не създава нови гении (освен в педагогически смисъл), ами е материал за разрешение на житейски проблеми. Копирането на духовната парадигма не е гениалност и не е собствен път. Геният може да се ползва от откритията, както се ползва от идеите, но те са само средство за нещо от ежедневието. Той създава себе си в нови разглеждания. За гения нито има прераждане, нито няма прераждане; прераждането е чуждият дискурсионен похват, връх на чуждото величие в далечината.
|
Теоремата на Буда
