Не може, ето това е гнило звено на философията. Науката разрешава този скок с верифицируемост и подобни неща. И там скачат, но не е толкова драстично. Какъв е методът, алтернатива на верифицируемостта, който може да предложи философията, за затваряне на кръга.

Дай да видим как верифицира науката?

1) Идеята за паноптикума - универсален наблюдател, независим от дискретния.
2) Метафизични хипостази - универсалност, обективност, независимост от съзнанието, причинност, отражение, еволюция, вселена и пр.
3) Дедукция - "валидното изобщо е валидно и в частност".
4) Господстващи парадигми, минаващи за по-важни от други.
5) Чувство за "добър усет" - допустимост на презумпциите дотам, че да не скандализират "човечеството" и да съответстват на "здравия разум; чувство за "общ усет" - средностатистичност на мярата/критерия спрямо истината...
6) ...................................

Въпросът ми е: може ли да мине науката без посочените нормативни и криптонормативни детерминанти? Не! Цялата научна постройка би следвало да се основава на тях и да се легитимира чрез тях.
Проблемът пред философията: ако науката зависи от толкова много хипостази, метафизични идеализации и критерии за допустимост на биващото, кой познавателно и критически е в състояние да атакува/оспори самите тях? Изобщо възможно ли е да подложим на съмнение самите научни условности и - разпознавайки ги като езикови игри - да осъществим невъзможния експеримент, основан на критика на чистия разум... и нещо повече - критика на самата критика на чистия разум.

Ето това е задачата на философията. Гнило, разбира се, има - гнила при определени условия се оказва самата доминираща "безусловност" на научния криптонормативизъм!


Философията наистина "възниква от съдържанието", доколкото постфактум решавме да проследим някаква нейна история. Но един път фиксирала границата на иманентизацията и идеята за хоризонта на принципна нагледност като "чисто случване", тя няма как повече да се върне при сурогатите на възможния опит и да потъне сред тях, обговаряйки ги, без имплицитно да има предвид себе си и царствените си достояния. Така че скокът изглежда невъзможен, но и предизвикателен дотам, че да се скочи.