"Иначе 'съществуване' е само предикат, а предикатите ги "няма", те се приписват към някакви "има"-нета. Същото се отнася за същност, момент, присъствие, себе си и т.н." блa_блa_блa

общо въведение:

нека видим как изобщо могат да съществуват нещата. отговорът е, че изключвайки тяхното съществуване 'там навън', което е неизвестно, те могат да съществуват по много начини за нас (като мислена видимост). нашата надежда и нашата програма за изследване, е, че всички тези мислени формулировки сочат (и са проекции на) една обединяваща ги универсална формулировка (универсална логика, универсална мисъл). като втора стъпка, ние смятаме да мислим за тази универсална формулировка като еквивалентна на нещото, което ние наричаме външно, обективно съществуване.

един интересен случай, който демонстрира основателността на въпросната схема, поне за някои случаи, е концептът за нищото. ние твърдим, че са налични повече от една интуиции за него, и че, допълнително, съществува една надстояща интуиция, заета с абстрахирането му до неразличимо единство.

конкретно въведение:

в тази тема ще разгледаме няколко стандартни (под)интуиции за нищото и ще представим две сравнително непознати такива. накрая ще завършим с коментар на въпроса дали съществуването на няколко интуиции за нищото не води до релативизъм. отговаряйки отрицателно на този въпрос, ние ще достигнем до основите на обединяващата интуиция за нищо, която не е напълно ясна.

нека започнем с въпроса какво е нищото и кои са типичните интуиции, които се опитват да дадат отговор на този въпрос.

I.

първата и най-стандартна интуиция за нищото е, че нищо е отрицание на всичко. разбира се първо трябва да достигнем до универсалната картина на всичко.

интуитивно това може да стане по няколко начина, неизчерпателно: например, а) оглеждайки се в някаква локалност, индуктивно да си представим, че локалността се разширява и достига всичко, като граница или затвореност (closure) на процеса; или например, б) да ограничим вниманието си върху определена локалност и да си представим, че не съществува нищо друго освен тази локалност, като по този начин придобием представа за 'самосъдържащо се всичко'. и в двата случая можем да мислим за собствената наблюдателност като съдържаща се или вътре, или извън всичкото (това няма значение за разглежданията ни тук).

веднъж достигнали до интуицията за всичко, ние можем в един момент да я унищожим, постигайки по този начин интуицията за нищо. това нищо не е нищо, което е отстрани на всичко (защото такова полагане е невъзможно), а е всичко, което внезапно изчезва.

II.

втората интуиция за нищото е съвсем локална, но включва темпорален момент. да си представим стая, в която има 1 топче и, след това, да си представим същата стая, в която топчето липсва. нищото е изчезналото топче, като се дисасоциираме от факта, че говорим за топче. нашето внимание е концентрирано единствено над неговата изчезналост.

III.

третата интуиция е минимална модификация на втората, с цел да покажем, че темпоралността може да не е необходима. да си представим 2 стаи, в едната от които има топче, а в другата - няма. интуицията за нищо се поражда от сравнението на 2-те стаи - отново разграничавайки се от спецификата на самия обект, и концентрирайки се над факта на неговото присъствие в едната и неприсъствие в другата стая.

IV.

сега ще обясним четвърта интуиция за нищото, която е сравнително по-лесно разбираема след разгледаните преди това варианти.

в много логически системи нищо се дефинира като А/\~A (а всичко се дефинира като А\/~А) ние ще се опитаме да дадем екзистенциално тълкуване на този факт. тази форма на интуиция е локална, подобно на интуиции 2, 3. разликата е, че наместо несъществуване на обекта подобно на предходните два примера, тук говорим за отрицание на обекта. това поражда достатъчно различие, че да говорим за нова, четвърта интуиция.

да вземем един стол, и да си представим неговото отрицание, отрицанието му е всичко онова, което не е стол (например ваза, картина и т.н.). нека сега пресечем тези два образа, и да държим така напрегнатата картина пред съзнанието си. това е нищото.

интересно е, че когато имам стол, аз не се нуждая да си представям всичко онова, което не е стол. достатъчно е да погледна самия стол и да кажа "не е това".

също така, аз мога да тръгна от различен предмет, и, следвайки същата процедура, да достигна до "друго" нищо. двата варианта се различават по историята на своето достигане, но, веднъж достигнато, нищото не съдържа информация за пътя, по който е било достигнато (то е изтрило историята си). за целите на абсолютно всички последващи взаимодействия със света, веднъж достигнато, нищото (А/\~A) е неразличимо от нищото (В/\~В). Тоест, веднъж затворени, всяка двойка скоби не може да бъде отворена детерминистично от съществуването, защото съдържание вътре в скобите е заместено с унивицирано нищо.

Ако пресилим аналогията с математически формализъм, ще кажем, че ако скобите все пак бъдат отворени, те могат да ни върнат произволна история, а не непременно предзададената. Всъщност, тази история може случайно да се окаже най-полезна за опростяване на определена локалност, намираща се около скобите. Така както разсеяният математик е пропуснал да отбележи, 'защо' е направил определена субституция, която се е оказала критична за опростяване на определено уравнение, така и случайността може да се окаже не само случайност а 'парадоксална случайност', в света, който начева описания отвътре.

нека се върнем на формулата, по която достигнахме до четвъртата интуиция за нищо, тя бе (А/\~A). интересен въпрос е дали тази асиметрия между А и ~A може да бъде избегната (защото частта ~A дисхармонично натежава в повече спрямо А). така зададена формулата на нищото е несиметрична, докато самото нищо би следвало да е симетрично според вътрешната ни интуиция.

за щастие съществува разрешение на този проблем, и това разрешение ни разкрива нова, пета интуиция на нищото.

V.

нищото е A xor A, с уточнението, че операцията xor не е съвсем прозрачна за човешката интуиция.

Логическата таблица на операцията xor е

0 хоr 0 = 0
0 xor 1 = 1
1 xor 0 = 1
1 xor 1 = 0

как можем да мислим за тази операция: като операция, която унищожава обекта с него самия, докато го запазва при взаимодействието му с нищото, и, допълнително, не поражда нищо, от взаимодействието на нищо с нищо.

дори след тези обяснения, за човек е трудно да възприеме въпросната операция като нещо атомарно и фундаментално (предхождащо, а не последващо, екстензивните обяснения). въпреки тези трудности самата употреба на операцията е легитимна: та може да се използва като фундамент на логиката (и онтлогията), наравно с операциите дизюнкция и конюнкция. операцията xor ни дава симетричен начин да получим нищо от анихилацията на обект със същия обект (забележете не с неговия анти-обект).

VI.

нека завършим със следния важен въпрос: дали съществуването на множество интуиции за нищото не води до релативизъм?

най-близкият отговор на първо ниво на разглеждане е: не. защото пълното разбиране на новите интуиции ни връща отново към основните (универсални, обединяващи) въпроси: какво значи да имаме предзададени закони (напр. конюнкция, дизюнкция, отрицание), какво значи да имаме гаранции за тяхната универсалност в някаква среда (което предполага съществуващ начин средата да е универсално референцируема), и, преди всичко, какво значи да имаме представител на съществуването (А,B,стол)*.

____________

*
допълнителни идеи:

дали не, винаги, когато казваме, че нещо съществува, ние вече не предполагаме универсалиите нищо и всичко. това е трудно да бъде прецизирано, още повече доказано, доколкото се облягаме на твърде абстрактни начални интуиции.

все пак, когато инстанциираме обект, то ние вече мислим за неговата 1) разграничимост и за неговото 2) присъствие.

ако за момент отхвърлим 1) и 2), докато все още мислим за обекта като инстанцииран, пред нас се разкрива странна картина. такова съществуване е може би възможно, но мисълта не може да се докосне до него. по далечна аналогия, то прилича на невидимо хомогенно сияние (защото няма разграничаваща го специфика и защото не присъства). освен това ние не виждаме как можем да изградим от такова същесвтвуване пълноценен метафизичен свят.

остава да отговорим на въпросите:

предполага ли 'присъствието' предзададеност на концепта всичко?
предполага ли 'присъствието' предзададеност на концепта нищо?
предполага ли 'разграничимостта' предзададеност на концепта всичко?
предполага ли 'разграничимостта' предзададеност на концепта нищо?

allomorph