|
|
| Тема |
 Re: Отношение на момента към същността ми и [re: блa_блa_блa] |
|
| Автор | mmm (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 25.02.07 01:54 |
|
|
|
Привет, кво значи да сме още живи - нали смъртта беше империалистически предразсъдък. Пък да не говорим за времето, пардон - траенето.
Съществуването е предикат да, но го употребявам само като отношение между обект и субект, а не просто някаква биване в себе си, каквото например е самия субект/сетиво като не-изразяема фикция. Т.е всяко нещо, получило граница, значение, смисъл, съществува. Ако не във физически (сетивен) смисъл , то в някакъв друг смисъл. Естествено е и приоритет да има конкретния/текущ обект на интерес, а не защото той бил по-важен от което и да било друго. И като стана въпрос ми се ще да те попитам като отрицател на "субективистко-феноменолого-екзистенциалистките възгледи".
Съществува ли средство/основание, чрез което нещата съществуват (получават качества). Правомерен ли е този въпрос въобще? Ако "има" такова средство, очевидно то не е сред нещата, които обявяваме за съществуващи. Субектът, сетивото и същността им не съществуват! Но чрез тях съществуването на каквото и да било става възможно. Така както четката на художника, никога не присъства в нарисуваното. Но необходимо ли е да предполагаме такова средство? Ако ще търсим основание на нещата, то средството (субектът) е тъкмо това основание, така както основанието на картината е четката на художника. От друга страна, ако не се питаме за основанието на нещата, остава ли за какво да се питаме. И кой/какво мамка му се пита?
Ако не ти харесва снобарския тремин субект, дай да го заменим със сетиво, ментално състояние, психично съдържанние, съзнание, qualia ... мога да продължа до безкрай със синономите на субект.
Не съществува нищо извън езика - да. Но какво да кажем за езика, който е не-траслируем в текст?
| |
| |
| 
|
|
