Интересно, че коментираш толкова подробно тезите ми. Благодаря ти. Иска ми се да мисля, че въпросното ми представяне е само интерфейс, който обхваща наглед от необходими констатации, които трябва да важат с каквато и да е подлежаща и надлежаща над тях теория.

>Живота е само поредната актуализация на същността ти.

Прав си, но аз наричам същото "живеене". Аз мисля за живота като всичко от измерението на същността ми по измерението на времето. Така живеенето ми завършва, но живота ми не, защото той е винаги е там, в интервала на моето траене във вселената.

>Но непроявена същност съществува само като недоказуема хипотеза.

Всъщност не, самонаблюдението ми в отделните моменти ми дава идея за инвариантност на нещо, което е същността ми. Например аз знам българския език. Това е нещо неописуемо като множеството на всички възможни изречения, които бих могъл да съставя. То е концентрираното просветление, че знам, че знам този език. Това не е просто хипотетична непроявена същност, а същност, която аз усещам осезаемо. Така и хората, които общуват с мен свързват точките на отделните моменти и усещат същността ми. Един вид тя възниква като живост в тях, а не като набор от отделни мъртви моменти.

> В нагледа същност, опит, проявление са еквивалентни едно на друго

Опитът е може би отчуждена същност (или несъщински присвоена). Аз усещам опита мъртъв, а същността си жива. Същността е наистина нещо, вътре в което съм аз, и вътре в което мисля и чувствам, аз също така чувствам и мисля чрез него. Аз като че ли съм разтворен в моята същност. Понякога същността ми е така трансформиран опит, в който аз съм успял да влезна. Може да има и някаква априорна същност, която е първоначално звено.


> За теб "същност" и "опит" е едно и също и аз нямам нищо против

По-горе обясних как виждам взаимовръзката между двете.

> Освен това "моменти" няма - те са абстракции.

Моментите за мен са един от стълбовете на битието. Един от качествено различните начини да се мисли за него. Те са основен материал, освен че са абстракции след това.


> Защото автореферентността на Аз-а не обяснява как е възможно да се намериш отново след период на без-съзнание (сън) И как никога не объркваш себе си с някой друг.

Направих една схема, в която излагам как си представям нещата следвайки нишката, която си започнал. Забележи специфичността. Тя обяснява как не обърквам себе си с някой друг.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите