"Моментът захваща точно едно нещо и извлича проявлението му от същносттта ми. Моментът извлича конкретни нишки от същността ми."


искаш да кажеш, че същността ти никога не се разгръща в цялост, а само по отношение на ситуацията. И че има безброй други, но възможни ситуации, в които същността ти би се проявила по начин, който дори и ти не познаваш и никой и никога няма да узнае, доколкото е невъзможно да преминеш през всички възможни ситуации, а само през тези които ти поднася битието. Така погледнато, животът проявява само една прашинка от "теб", загърбвайки всички останали аспекти от възможната ти същност. Всеки жизнен опит представлява актуализация на същността ти, чрез нейното проявление. Живота е само поредната актуализация на същността ти. Непроявената, скрита същност си остава безсмъртна. Но непроявена същност съществува само като недоказуема хипотеза. В нагледа същност, опит, проявление са еквивалентни едно на друго и за това :

"Към даден момент "аз" съм цялата си същност"

За теб "същност" и "опит" е едно и също и аз нямам нищо против. Обаче аз-ът е повече от това - той винаги изпреварва моментът на запитването. Горното ти твърдения не се отнася до актуалния ти аз, а до аз-а в минало време. Изговорилият го 'аз' е нещо повече от употебения 'аз', той има един атом същност в повече.
Освен това "моменти" няма - те са абстракции.


"Всяко съществуване, за което имам пример, предполага филтриране и пречене от страна на мига. "

искаш да кажеш, че в основата на битието е сблъсъка между онова което искаш и онова което реално става? Ако винаги ставаше онова, което искаш, то светът тутакси ще изчезне, изпарен от собствената си тотална предвидимост и нулево инфорамационно съдържание. Съгласен. Но нали тъкмо това "гадно" поведение на битието ми дава възможност на се питам за същността си въобще.


"Моят живот не е низ от моменти, защото низът от моменти е просто поредица от извлечения. Моят живот е низ от същността ми. "


най-точно е да се каже, че животът е низ от придобити опити - житейски опити. Житейският опит / паметта формират емпиричният АЗ, но все пак не са достатъчни за азовостта изобщо. Необходим е допълнителен АЗ, който да свърже нишките в цяло, който всяка сутрин ти помага да свържеш 'себе си днес' със 'себе си вчера'. Защото автореферентността на Аз-а не обяснява как е възможно да се намериш отново след период на без-съзнание (сън) И как никога не объркваш себе си с някой друг.