|
|
| Тема |
 Отношение на момента към същността ми и |
|
| Автор | cъщecтвyвaнeтo ми. (j) (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 14.02.07 22:50 |
|
|
|
Никога не можем да бъдем освободени от това да бъдем себе си "във момент". Моментът филтрира, пречи, или преиначава това, което "намерявам" да изявя от същността ми. Всяко съществуване, за което имам пример, предполага филтриране и пречене от страна на мига.
Когато възприемаме себе си, ние мислим за всичко това, което можем да проявим. Аз съм всичко това, което мога да кажа, което мога да направя. Например аз мога да формулирам изречение на български език*. Познаването на български език по този начин е част от моята същност. Моята същност включва такива възможности за огромен брой неща, като формулиране на изречения на определен език. Моментът захваща точно едно нещо и извлича проявлението му от същносттта ми. Моментът извлича конкретни нишки от същността ми.
Това е двустранната роля на момента за съществуването ми като същност. Следва основният извод.
Към даден момент "аз" съм цялата си същност. Например към даден момент аз знам български език. Проявлението на момента е в извличането на конкретна нишка от същността ми. Така когато съм научил определена дума в значение, тя е част от всички продължения на същността ми, макар през повечето моменти аз да не употребявам тази дума.
Моят живот не е низ от моменти, защото низът от моменти е просто поредица от извлечения. Моят живот е низ от същността ми.
* "Мога да формулирам изречение на български език": употребено със следнотото уточнение: това е така, не понеже евентуално ще науча този език и тогава ще мога да формулирам изречение на него, а понеже вече знам езика и веднага мога да конструирам такова изречение.
| |
| |
| 
|
|
