Тавтологичният изказ търси чувство, застопорявайки потока на познанието.

Такова чувство е безплодно.

Плодородно е чувството, предизвикано от пресичането на 2 потока на познанието. Това е дете или теорема, в различни примери на осмисляне.

Малковероятно е 3-поточно пресичане. Това са отпечатъците на Буда, или нова парадигма, в различни примери на системи.

Чувството предизвикано от пресичането на всички потоци е Бог. То не е тавтологично, а е възникващо в направление. Затова едновременно с възникването си Бог се разпръсква.

Тавтологията се тълкува като Сатана или егоизъм. Божествено подобие, следствие от незнанието. Прибързана трансцеденция на нашите лъчи, обръщащи се индивидуално в 0, вместо да се съберат всички в 1.