|
"Отдъв доброто и злото"
Ние, учените
205.
Опасностите за развитието на философите днес
наистина са толкова многообразни,
че се поражда съмнение дали този плод изобщо може да узрее.
Обемът и постройката на науките са разраснаха неумоверно много,
а и с това вероятността философът да се умори още в процеса на учене
или да спре на нещо и да се "специализира":
така че никога да не достигне своята висота,
тоест общия поглед, обзорния поглед, погледа отгоре.
Или той ще достигне твърде късно,
когато най-добрите му години и сили са преминали;
или погледът му вече ще е разнебитен, загрубял,
цялата му ценностна система вече няма да има значение.
Може би именно изтънчеността на неговата интелектуална съвест
го кара да се бави по пътя и да протака;
той се страхува от изкушението да се превърне в дилетант, стоножка, насекомо с хиляда пипала,
той твърде добре знае, че човек, загубил своето собствено уважение,
и в познанието вече не заповядва,
не е начело:
освен ако не желае да стане голям артист, философски Калиостросо и омайник на духовете,
с една дума прелъстител.
Това в крайна сметка е въпрос на вкус:
ако не и въпрос на съвест.
Към това, за да удвои трудностите на философа,
се прибавя и обстоятелството, че той изисква от себе си оценка,
положителна или отрицателна,
не за науките, а за живота и ценността на живота -
че той с неохота се научава и да вярва в това,
че има право или по-скоро задължение за оценка
и че трябва да търси пътя си към това право и тази вяра в най-многочислените - може би в най-смущаващите, най-разрушителните преживявания
и често с колебание, отчаяние, мълчание.
В действителност тълпата дълго време не е разпознавала философа
и го е бъркала било с човек на науката и идеалния учен,
било с религиозно-извисения, безчувствен, "откъснат от света" мечтател и пияница божи.
И ако днес се чуе похвала за някого, че живее "мъдро" или "като философ",
то това не означава нищо друго освен "умно и изолирано".
Мъдрост: изглежда за тълпата това е нещо като бягство,
средство и изкуство да се измъкнеш от някоя лоша игра;
но истинският философ - така ни се струва на нас,
живее "нефилософски" и "немъдро",
преди всичко "неумно"
и усеща тежестта и задължението да се подлага на стотици опити и изкушения на живота:
той непрекъснато рискува себе си,
той играе лоша игра...
Hier habt ihr den Philosophen—nun sicht die zu ihm gehörige Kultur!
|
"Отвъд доброто и злото" за философа
