Току що, както по всичко изглежда, приключих една любовна връзка.

И отново ми прави впечатление как, за пореден път в такава ситуация, усещам тази връзка като единствената значима в живота ми, независимо от възможността за други любовни връзки в бъдеще.

Противоречието между двете неща ми навява мисълта, че сега, както и във всеки предишен момент на влюбеност, съм била влюбена най-вече в идеала за любов, къто съм намирала превъплътен в образа на конкретния човек. Конкретния човек само ти помага събудиш и разгърнеш това усещане за живителната идеална любов.

Преживяваш самата връзка през усещането ти за идеала. Затова и края на връзката се приема винаги толкова трагично - като разгром на идеала за любов сам по себе си, макар и рационално да знаеш че с тази връзка не свършва всичко и че пак ще намериш любовта в лицето на друг.