С нищо не допринесе да го разберат четящите, напротив, създаде още по-голямо объркване. Разбирай го като: питане за генезиса на дискурса, размишления върху границите на речта, изобщо, опит за изясняване доколко е невъзможно всичко да се случва извън езика, доколко е невъзможно да знаем нещо, без да го назоваваме.

Именно проучвайки (под)въпросната невъзможност, по специфичен - философски - начин, се домогваме до действителното, т.е. до онова, което е повече от присъствието на знаци, които биват мислени. Философската рефлексия е самопоставянето в парадокса на всичкото, което именно поради това, че бива мислено в единството на някакъв си смисъл, изпреварва мисълта.

Действителен е само случаят на всичко, което бива мислено. Тъкмо този случай, обаче, не присъства в реда на дискурса, а е забягващ хоризонт - т.е. невъзможност да пред-ставиш изказване/езиково събитие актуално, непосредствено.

"Дискурсивна рефлексия" е забелязващото назоваване на горното като отправна точка за философстване. Така философията е бдителност за "чистия случай": 1) Че светът всякога се събира през формата на субект, което значи - субектът е "първата" случайна, реперна точка за дискурсивно представимото състояние на нещата; 2) Поради което дори и дедуктивните привилегирования - като действителни изказвания за пределни необходимости - са в крайна сметка случайни.