така например биологическата любов е следствие от същност, която е вътре в нас. тя е от нас, не е нещо чуждо, наложено ни. макар и на ниско (истинктивно) ниво, биологическата любов е наше желание и тя е наша форма на свобода (ниска свобода).

но това е свобода, която е вече проявена. и веднага с проявяването си тя се превръща в застиналост, в стена, известна територия.

а територията, това сме ние самите. истинската свобода е промяна в нас самите, на самите наши същности. (висока свобода).

но пътят на високата свобода преминава през циклично упражняване на ниска свобода. помислете си, дали нещо друго е възможно. все от някъде трябва да се действа, и единственият начин е от нашите същности, но значи направляването трябва да е такова, че да доведе да непрекъсната промяна на тези същности. при това не просто произволна промяна, а обогатяване (като обхват) и концентриране (като взаимовръзки) на тези същности.