чувството за смисленост наистина зависи от това какво постигаш в твоя план на оценка.

философското чувство на смисленост е когато планът на оценка е разширен безкрайно, а индивидуалните психологически напрежения са пренесени по сходство над цялото съществуващо.

възможно е съществуването на цялото съществуващо да бъде смислено/безсмислено според някакъв глобален план, но този план по никакъв начин да не може да бъде достижим от позицията на отделните съществуващи. а невъзможността за достигане на другия план ще доведе до невъзможността за мислене за смисъл на това друго ниво.

а пък, дори и да може да бъде мислено за такъв смисъл, не виждам по какъв начин изводът ще може да бъде проверен срещу "цялото" съществуване.

при отделните хора, наистина може да се подложи в известна степен на проверка, дотолкова доколкото те могат да се изследват едни други. избощо в повечето случаи човекът не е толкова неясен.

обикновено тогава, смисълът на отделният човек е свързан с различни психологически фактори, в разрешаването на които, той достига до своето функциониране.

изобщо когато съзнанието достигне до собствените си схеми, е възможно да не остава нищо друго освен схеми, и функциониране, не толкова смисъл. макар дори това може би представлява нова среда, в която съзнанието се потопява.)

макар да казахме, че е твърде съмнително, философията все пак опитва да направи пренос от индивидуалнот (в краен случай обществено) съществуване към цялото съществуване, защото това е единствената посока в която е възможно нещо да бъде измислено (защото да се заяви, че нещо е с голяма вероятност невъзможно не води до нищо). и когато опитва, се получава нещо напълно характерно, че смисълът на цялото е същия като някой много познат елемент от собствения ни живот, като любовта например, или като изследването, или като усложняването (самоусъвършенстването). в краен случай смисълът на глобално съществуващото може да бъде оприличен на смисъла на електронна игра (за бог/овете, които са я създали), и пак забележете, че тази плоскост на осмисляне е възможна едва след като са били създадени електронните игри, в краен случай самите игри (познати дори в древносста). съдържа степен на вярност за общото, но е твърде съмнително, както казахме в следването на тази схема на пренасяне.

тази некоректност на мислене за глобалното съществуване може да бъде оприличена на това отделен човек (сам за себе си) да спекулира над собствения си смисъл, след което науката да му обясни схемите, които водят до неверните му изводи индивидуално погледнато, като например наличие на заложени инстинкти, които определят поведението му.

за да стане ясно ще дам пример:

представете си мъжки паяк, чието съществуване завършва в неговото изяждане от женския паяк, с цел продължаване на поколението. сега, ако този паяк мисли отвътре, от естеството си на паяк, и се опитва да си обясни собствените си действия, какъв смислъл би могъл да намери. най-вероятно ще намери някакъв смисъл, но дали този смисъл ще има нещо общо с истинското (или по-истинското, ако можем да кажем) обяснение. може би неговият смисъл ще бъде проекция на истинския смисъл, но формата на пренасяне ще бъде трудно разбираема за самия паяк, а началният образ непредставим, така както за нас е трудно да си представим 4-измерни обекти, макар да можем да видим 3-измерните им прекции. паякът ще осмисля себе си само от проекцията, според правилата вътре в проекцията, а не според глобалните правила.

все пак, по-горе ни прави впечатление, че ние можем да боравим дори с 4-измерни обекти. така и разумът може би може да достигне до по-общи идеи за собственото си съществуване. но не е ясно дали това просто не е формата на заблуда на човешкия разум, така както формата на заблуда на "разума" на паяка е друга.

другият проблем е, че ние открихме проблемите в представата на паяка за съществуването, тъй като успяхме да погледнем извън. обаче, за самото съществуване, като цяло, може би няма отвън. всичко е вътре в това съществуващо. тогава достигането на смисъла на цялото съществуване, може да бъде крайна истина, макар достигането на (собственя) смисъл отвътре за паяка никога не може да бъде крайна истина (дори за смисъла на самия паяк, тук не говорим за цялото съществуване от гледна точка на паяка).

това е важен проблем, че аз мога да погледна на себе си отвътре, като че целият свят това съм аз, или отвънака, като че аз съм част от света. но съществуването като цяло не може да погледне на себе си по втория начин. (или напротив? съществуването има такъв характер, че винаги има нещо външно обхващащо го, и това продължава до безкрайност. и дори когато цялата тази схема от безкрайност до безкрайност се разгледа като дадено нещо, пак има друго нещо, което е външно, обхващащо, и пак се започва до безкрайност. това допускане или неговото алтернативно, са начали аксиоми, които просто се приемат. не мога да си представя как те могат да бъдат доказани или оборени, от някакво противоречие, което е намерено в действителността.)

всъщност ако приемем вселената за цялото съществуване, и ако установим, че на тази вселена нищо друго не и влияе, освен собственото и съдържимо, можем ли да отхвърлим идеята за по-голяма външна вселена. или да кажем, че дори такава по-голяма външна вселена да съществува, тя не ни интересува от гледна точка въпроса за смисъла, щом не взаимодейства с нас. мисля, че НЕ, защото представете си електронна игра, в която двете (или повече) страни са включени на автоматично управление. никакво повлияване от външния свят, но въпроса за смисъла отвътре си остстава свързан със смисъла извън (макар да няма никакво физическо повлияване в посока отвън->навътре). примерно смисълът може да бъде удоволствивето от следенето на развитието на играта. изследване на взаимодействията вътре в нея.