По мое мнение Бог в картезианската доктрина се явява една когитативна реконструкция. Т. е. истината на критерия за истина (clare et distincte) първо е разкрита откъм феномена на оставеното само на себе си и на нищо друго cogito. Оттук насетне увереността, че има истина, а това значи и битие, т.е. значи, че има изобщо нещо, та тази увереност, издържалото критерия на оголоното само до себе си в съмнението cogito става основание за реконструкция на целия протяжен и времеви свят - на протяжните и мислещите вещи, оттук когитативната увереност в clare et distincte става основание на реконструкцията дори и на Бог - очевидно така се открива богоборческата епоха на идола на разума.