засега съм се спрял на следните:

- загуба на време

- донякъде сдвояване на съзнанията, което е интересно (но тук зависи как ще се употреби. тоест отново е необходима активна нишка, движение, а не просто седативно оставяне в плен на това чувство.. макар че и сънят не може да се отрече)

- любовта под каквато и да е форма не може да се отрече, защото примерно дори боядисването на стената в червено не може да се отрече, поради неразгадаемите промени, които предизвикава в съзнанието.

- любовта може да бъде експлоатирана, положена като основа на нещо по-голямо. алтруизъм, който да гарантира себе си с биология - става въпрос за промяна на физиологията на удоволствието (не че любовта е просто удоволствие) по желание. мисълта да се вплени в биологически граници, които сама да си избере като насока. тоест да не бъде напълно изчистеното абстрактно разсъждение, а да има биологически подкрепящ, кодиран в тъканта първоизточник, първо ниво на организация, прото-мъдрост: която да е достижение на предходните поколения, и да е обвързана с любовта като гарант. тогава любовта да се явява логиката на това прото-ядро.

разбира се философите обичат да ревизират първоизточниците на мисленето, както да ревизират основните положения, от които е необходимо да следват действията и мотивациите на човека. но тези философски схеми не могат да се отдалечат твърде много от струва ми се вече съществуващата в нас биологическа прото-схема. иначе просто не биха намерили отклик. това е онова чувство за "да вярно е" - когато се срещнем с идеята на някой успешен философ. това усещане за вярност зависи от много повече фактори от онези, които са изразени в текста. усещането е вътрешно усещане на хармония с това, което читателят е.

сега, самите философи изхождат от вътрешното си чувство, затова и всички доктрини са в синхрон с това усещане. философите по някакъв начин имат способността да отсяват онези аргументи, които са най-впечатлителни, най-примамливи за съзнанието по принцип. това е така като например една мелодия на моцарт е така хубава и така лесно запомняща се - по (почти) универсален начин за човешките съзнания.

по-горе нямам предвид софизми и аргументи от едно изречение. а насока на философските доктрини, която насока, за да бъдат тези доктрини успешни и намиращи отклик в хората, е такава, че да бъде в синхрон, и такава, че най-добре да отговори на спецификата, на особеностите на вътрешно съществуващия в човека генератор на съзнанието.

защото това съзнание не е абстрактно, а е свързано органически с определение предпочитания, то има предразположеност да прави връзки по определен начин, да отдава значение на различните неща с различна тежест и има тенденция да свързва определени неща с други неща по някакви приблизителни групи (примерно любов-морал-действия-аз-други).

и ще видите, че наистина е така. припомнете си само, че философите без никакъв свян разсъждават над любовта, над омразата, над най-различни емоционални състояния на човека, над историята на личното израстване на човека, над извадени от бита отношенията между хората. това е не само за да успеят да си 'продадат' доктрините, а е защото е единственият начин тези доктрини да бъдат философски. така както, според вече дадения пример, единственият начин мелодията на моцарт да бъде музикална е тя да отклива на органически и вътрешно съществуваща, а не просто заучена или доказана, особеност на човека.

но ето виждате ли, въпреки всички опити, философиите не постигат реално развитие. или го постигат много трудно. защото основата остава непроменена. както и музиката постига много малко развитие, защото нашата възприемчивост към музиката до голяма степен остава непроменена (макар до някъде да можем 'да се научим' 'да разбираме' нови музикални форми, както и може би донякъде можем 'да се научим' на нови интерпретации на любовта, голяма част от нещата са дадени по рождение, тоест не можем да си кажем - много хубаво би било ако произволни звуци ми доставяха голямо удоволствие и успокоение, защото спроед разумни аргументи сега се нуждая от това, или много хубаво би било ако изпитвах любов към еди кой си, защото според разумни аргументи това е хубаво да се случи с оглед развитето на двамата като хора или за случването на определен проект, творчество и т.н... с оглед на второто например много неразумно и ограничаващо може би е това, че е поставена бариера между едната половина на човечеството и другата половина на човечеството. бариера, която може в бъдеще да бъде осъзната като ненужна - чисто биологически, не говорим за предразсъдъци, които могат да се премахнат много по-лесно).

ако продължим с основната идея, всичко, което се прави е вариация над една начална даденост като биология, и макар тази биология да може да се промени до известна степен (като научаване на език, като научаване на схеми и знание идващи от обществото), то това няма нищо общо с възможностите, които се разкриват ако основният ефект на философията/музиката (напр.) е да променя самите основи, които са отговорни за нашето откликване на тях (на философията/музиката).

добре. нека малко за тази прото-схема, която съществува в нас. и над която някои дори изграждат най-сложните философии. сега, тази прото-схема може да е свързана с поначалните възможности на мозъка, такива каквито присъстват по рождение.

но до голяма степен според мене тази прото-схема бива изграждана в детството (макар начинът по който ще стане също да зависи силно от по рождение особеностите на мозъка на човека). а също може да е следствие от по-късното взаимодействието на различни психологически фактори и преживявания. тези фактори обикновено са точно тези, които са залегнали в обществото, еволюирали са като част от обществото. и за които съществува приемственост от поколение на поколение. интересно е че чрез тези фактори обществото и понякога отделни личности въздействащи на други личности, успява/успяват почти биологически да отпечата/т определени схеми на нивото на прото-мислене на членове на обществото.

тук наблюдаваме разлика от цивилизация към цивилизация, от поколение на поколение, и от среда към среда. но промяната по-скоро има характер на вариация по една основна биологическа тема, която биологическа тема е именно даващата почти непроменливите биологически мотивации на човека, които мотивации биват леко нагласявани или получават различна тежест, акцентират се по определен начин, с цел да се формират конкретни схеми, служещи например за поддържане на обществена йерархия и пр. така някои общества може да се организират и контролират въз основа на страха, други въз основа на любовта, други въз основа на омразата. разбира се това винаги е в някаква комбинация.