на едно по-дълбоко ниво всички човешки ценности са сродни, това е вярно.

но, от друга страна, мисля, че и ти леко се увличаш.

културните различия не са просто приказки.

един пакистанец може да обича децата си точно колкото един българин, но я се опитай да му обясниш защо жена му трябва да ходи с открито лице и разголени рамена, да се гримира и черви пред чужди хора. без да съм живял дълго време с чужденци както ти съм почти убеден, че опитът ти ще бъде обречен на провал.

колкото до езика, идеята за универсална граматика на Чомски може би е добра и сполучлива, но никой още не е написал изцяло правилата на тази универсална граматика без навлизане в напълно умозрителни построения, насилващи повече или по-малко реалните данни от реалните говорими езици.

истината е, че всеки език като система от знаци е различен, знаците могат да влизат в различно отношение помежду си, всеки знак има различни конотации, отношенията между знаците са базирани на различни метафори. това води до леки "измествания" в начина на мислене у носителите на различни майчини езици - без, разбира се, да превръща носителя на чужд език в паднал от Марс. но все пак не е без значение например дали в твоя език децата биват "правени", или "засаждани". всяка от тези две метафори съдържа имплицитен мироглед.

Природата чука на мойта врата, с усмивка перверзна крилете ми вдига...