От “Немска идеология” (1845-46) насетне Маркс и Енгелс разбират под “идеология” общо взето три неща: а) идеалистическа концепция, според която света е въплъщение на идеи, мисли и принципи; б) тип мисловен процес, в който неговите субекти – идеолози, не осъзнавайки връзката на своите построения с материалните интереси на определени класи и обективните обуславящи условия на своята дейност, постоянно възпроизвеждат илюзията за абсолютната самостоятелност на обществените идеи; в) свързан с това метод към тълкуване на действителността, състоящ се в конструиране на мнима реалност, която се представя за действителност.
В една своя по-ранна и по наивно хуманистична статия Маркс отбелязва, че “не от идеологии и празни хипотези има нужда животът ни, а от това, да можем да живеем без смут”. По-късно в работите на маркс под термина “идеология” се указва едно по-определено понятие -- лъжливо съзнание, пораждано от класовия интерес на господстващите класи, стремящи се да го представят като интерес на цялото общество. Тъкмо този по-определен, по-аналитичен, по марксистко зрял смисъл на идеология ползвам аз.

Прав си, че партийни доктрини, представящи се за марксистки не са застраховани от идеологичност, особено след като някаква псевдо-представителна “комунистически” клика изземе диктатурата на пролетариата и властта на съветите и ги трансформира в олигархична диктатура, произвеждайки се в затворен политически елит и продължавайки да пропагандира, че нейния интерес съвпада с интереса на “народа” (първото десетилетие след Октомврийската революция такава стратификация не се наблюдава). Но такива исторически примери (на обръщане) могат да бъдат анализирани пак само чрез марксисткия метод, а не чрез някакво неглижиращо класовите различия и икономическата инфраструктура псевдопонятие за “плурализъм на идеологиите” дифузиращо марксовия смисъл на термина в общата каша на културни, религиозни, политически идейни системи. Така, според прокапиталистическите мислители излиза, че не само държавните “комунистически” режими ползват идеология за възпроизводството си, но и трудовете на Маркс са своеобразна идеология(?!). Тази деконцептуализационна каша има за цел да изработи историчеко-наративен фон, на който да изпъкне новата неолибералистка пост-идеологическа глобална епоха. Емблематичен пример е тезата на Фукуяма за “краят на историята”. Сиреч, в съвременният свят идеологиите, визиите за светло бъдеще, крупните, системно навързани културни модели за обяснение на света повече не работят. Въпросът е: наистина ли днес нечии класови интереси не се представят като интереси на цялото общество, като негови приоритети, ценности, ориентации? Не е ли ритулното погребване на идеологиите някакъв опит по маскиране на тяхното всепроникване, не са ли ефектните заупокойни молитви, преповтаряни в медии и университети, един сам по себе си крещящ идеологически пърформанс?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите