|
Става дума за прословутата критика на френския теолог, философ и математик Arnauld (произнася се "Арно" с ударение на "о") към декартовия аргумент за ясните и отчетливи (clare et distincte) възприятия като непротиворечива основа за всяко истинно знание, вкл. и това за съществуването на Бог.
Тази критика е направена по времето на Декарт и е част от четвъртата група възражения, на които той отговаря и които са включени като притурка в повечето издания на "Разсъждения за метода" (за съжаление в бг-то издание от 1978-а точно 4-та група е спестена, а другите са предсатвени съкратено).
Възражението гласи (превеждам от англ):
"Тревожи ме и още нещо: как авторът избягва кръговото разсъждение когато казва, че ние сме сигурни, че това, което възприемаме ясно и отчетливо е истинно само защото Бог съществува.
Но ние можем да бъдем сигурни, че Бог съществува само защото ясно и отчетливо възприемаме това. Следователно, преди (да можем) да сме сигурни в съществуването на Бог, трябва (да можем) да сме сигурни, че каквото и да възприемаме ясно и убедително е истинно."
("I have one further worry, namely how the author avoids reasoning in a circle when he says that we are sure that what we clearly and distinctly perceive is true only because God exists.
But we can be sure God exists only because we clearly and distinctly perceive this. Hence, before we can be sure that God exists, we ought to be able to be sure that whatever we perceive clearly and evidently is true.")
Ето една по-разгърната схема, очертаваща кръговостта на декартовия аргумент, като в нея са включени и останалите съществени допускания в "Разсъждение"-то - първичното съмнение, хипотезата за злия демон, методическото съмнение, cogito (представени в най-горната част), с които влизащите в кръга положения допълнително се проблематизират:
Въпросът е: дали тази критика към Декарт е фиктивна, дали не му се приписва аргументация, която той никога не е излагал и поддържал; дали според самия него "възприятие на неща" и "съществуване на Бог" принадлежат на едни и същи (следователно, сравними и изводими) епистемологични и/или онтични "плоскости"?
Отговорът на Декарт (на англ; мързи ме да го превеждам):
"I have already given an adequate explanation of this point in my reply to the Second Objections ... where I made a distinction between what we in fact perceive clearly and what we remember having perceived clearly on a previous occasion. To begin with, we are sure that God exists because we attend to the arguments which prove this; but subsequently it is enough for us to remember that we perceived something clearly in order for us to be certain that it is true. This would not be sufficient if we did not know that God exists and is not a deceiver."
Тук Декарт пледира да се прави разлика между истинност на убеждението и истинност на възприятието - това е една много важно епистемологично уточнение, тъй като в неговата философия съществуването на Бог е от порядъка само на истината по убеждение, която, все пак, се крепи на истина/и на възприятието, но не на същите, които е призвана да гарантира! Тук идва и второто различие - между самите истинности на възприятията - едни са тези, касаещи абстрактни понятия, други - тези относно отделни явления, вещи и телесни състояния. Аргументацията за съществуването на Бог (при Декарт) се осланя на първите, а вече обоснованата сигурност в това съществуване бива призована като гарант за истинността на втория тип възприятия.
Т.е. имаме една правомерна линейна (некръгова) аргументация:
абсолютна яснота и отчетливост на абстрактни понятия (например чистата ми способност да възприемам и да се съмнявам) -->
--> съществуване на Бог (вариация на анселмовия онтологичен аргумент) -->
--> относителната яснота и отчетливост на единичните явления ни дава истинни съдържания (истинности)
Друг е въпросът, че отделните твърдения и връзки тук са повече от проблематични; работата е, че каквито и кусури да се приписват на Декарт, той не може, според мен, да бъде обвинен в (логическа) кръговост.
Ето две интерсни статии, в които се твърди обратното:
Обърнете внимание на разнообразието на типовете про и контра аргументи:
логически, теологически, онтологични, епистемологични, психологически.
|
Картезианският кръг
